Наташа все така не успяваше да чуе какво се говори в слушалката. Алгерис я закриваше с ръка. От репликите на похитителя си тя разбра, че Турецки моли за отсрочка. Те не могат да я открият! Наташа замижа, като си представи себе си на мястото на Турецки. Разбира се! Той се страхува за нея, всяка минута се бои за нея. И това му пречи. Да мисли. Да действа хладнокръвно.
Алгерис протегна телефона, без да се приближава до нея.
— Е, кажи му нещо. Пей, пиленце, пей.
— Недейте ни жали, ние също не бихме простили… — високо произнесе Наташа.
Алгерис прекъсна връзката и учудено я изгледа.
— Направо да рецитираш стихове на сцената, а не да лежиш в мазето — подсмихна се той.
Наташа премълча. Успокои дишането си и погледна часовника. Единадесет и тридесет.
И двамата млъкнаха. Вече не им се искаше да говорят. Наташа беше чула толкова много от този страшен човек, че повече не можеше да го слуша.
Кап… Кап… Кап… Равномерно падащите капки пак накъсаха тишината в мазето.
Гърбът й изтръпна. Изтръпна и другата й ръка, прикована към тръбата. Тя се размърда на твърдото си ложе и разтри със свободната ръка кръста си.
— Омръзна ли ти да седиш? — пак се подсмихна Алгерис. — Малко остана. — Погледна часовника си. — А може да ти се ходи до тоалетната? — още повече се ухили той.
„Това е идея — помисли Наташа. — Може да ми свали белезницата?“
Тя кимна. Но в този момент през равномерното капане нахлуха външни звуци. Зад вратата на мазето (но по-високо, явно пред входната врата на сградата) се чу гръмогласен мъжки разговор. Алгерис веднага настръхна като звяр. Той мигом се хвърли към жената, дръпна шалчето от врата й, като го стегна върху гърлото й. Наташа неволно отвори уста, за да си поеме дъх. В същата секунда устата й беше пристегната с коприненото шалче, което Алгерис върза на тила й. После той за миг отключи ръката й от тръбата и като сграбчи и другата й ръка, ги окова с белезниците.
— Седи и не мърдай! — много тихо произнесе Смакаускас, като я гледаше право в очите.
Той на пръсти се приближи до вратата и се долепи до нея.
— Абе тук трябва да се подменя целият радиатор. Чуваш ли, Григорий?! — долетя иззад вратата. Но не пред нея. Пак така, някъде отгоре. — Къде завлече куфарчето с инструмента? Ще трябва да се обадим на Колка да донесе нов радиатор — продължаваше да крещи мъжът.
Другият му отговори нещо. Но не можеше да се разберат думите.
После се чуха удари по тръбите, които силно проехтяха в мазето.
Запиука телефонът. Алгерис го вдигна и чу гласа на Илич.
— Какво става в сградата? — засъска Алгерис.
— Дойдоха да проверяват парното. Преди да включат отоплението — много тихо зашепна Илич в слушалката.
— Да не е капан?
— Не, не — уверено отговори Илич. — Дойде главният инженер на болницата. Познавам го. И двама техници с него. Но той каза, че те ще слязат да огледат тръбите в мазето.
— Забрани им! — кресна Смакаускас.
— Ти луд ли си? Как мога да им забраня? Аз съм само наемател тук.
— Е… Задръж ги на всяка цена горе под какъвто и да е предлог. Кажи им, че клозетът тече или нещо такова. Задръж ги за петнадесет минути. Разбра ли? — страшно произнесе той.
— Разбрах. Единият от техниците нещо се пипка с единия радиатор до входа. И още един идва. Мъкне друг радиатор. Виждам го през прозореца.
— Прави каквото щеш, но ми осигури петнадесет минути! Иначе вторият куршум ще е за теб!
„А първият?“ — помисли Наташа и лепкавият ужас пак се разля по тялото й.
Алгерис злобно я изгледа. Взе беретата, замислено я претегли на дланта си, дръпна предпазителя. Наташа замижа. Но не последва изстрел. Мъжът сложи пак беретата на предпазител, остави пистолета на дъската-масичка и започна да щрака с бутоните на мобилния телефон.
— Нино — тихо каза той, — как е при теб?
— Каня се да тръгвам за Тамрико! — радостно се отзова Нина Вахтанговна. — Обади се заместник главният прокурор Меркулов. Каза, че ще я пуснат точно в един часа. Предложи да я докарат тук. Аз отказах. Ти си страхотен!
— Нека да я пуснат по-рано! — заповяда Алгерис.
— По-рано не може да стане. Всичко е съгласувано за тринадесет часа — взе да се впряга Нино. — Задръж мадамата още един час! Настоявам! Моля те — умолително каза тя, — иначе всичко ще пропадне. Няма да пуснат Тамрико.