— Абе ченгето са го убили!
— Какви ги дрънкаш? Нали видях как го вкарваха в линейката. И докторката. Виж, оня мъж, дето я отвлякъл, точно него са убили.
— Другият не е никакъв оперативник. Дошъл е чак от Москва. Мирзоян разправяше. Той е главният прокурор!
— Абе ти направо се оля! Телевизия не гледаш ли? Главният прокурор е един дебел и говори басово.
— Ти какво, да не си говорил с него?
— Вижте, момичета, пак хукна към реанимацията. Симпатичен мъж!
Турецки наистина до вечерта безброй пъти пресече болничния двор. Наблюдаваше работата на дежурната оперативно-следствена бригада, извикана на местопроизшествието. Вече бяха откарали трупа на Смакаускас, наистина убит с един изстрел в основата на черепа. В лабораторията кипеше усилена работа. Преброяваха кутийките с отровата в ампулите.
Разпитваха изплашените жени — служителки в лабораторията.
После той хукваше към реанимацията, където вече познатият му от болничното кафене дебелак, освен това гениален лекар, нареждаше да дадат на Турецки бяла престилка и го придружаваше в отделението.
Наташа и Гоголев се намираха в съседни боксове. На Гоголев му преливаха кръв. Край възглавницата на Наташа имаше стойка със система.
— Е, как си? — питаше Турецки Наташа. Той дори не забеляза как преминаха на „ти“.
— Нормално — слабо се усмихваше Наташа. — А ти?
— Аз съм нормално — бодро отговаряше той. — Ами ти?
Тфу, дявол да го вземе, също като във вица за папагала и водопроводчика!
— Е, как са те? — питаше тогава Турецки гениалния лекар.
— Пациентът е по-скоро жив, отколкото мъртъв. Отнася се и за двамата — невъзмутимо отговаряше лекарят.
Александър пак тичаше в триетажната сграда. Разглеждаше супермодерното оборудване на лабораторията. И високия бледен млад мъж, нейния ръководител.
Ветров беше абсолютно неконтактен. Не отговаряше на нито един въпрос, все търсеше с поглед един плешив мъж с присвити очи. Технолога Владимир Иванович, както го наричаха служителите. Бяха арестували плешивия преди час, когато се опитвал да излезе от града. Съобщиха за това на Турецки по радиостанцията.
Към шест вечерта приключиха с първите необходими мероприятия. Запечатаха вратите на лабораторията. Микробусите със задържаните заминаха.
Саша пак се озова в реанимацията.
— Е, какво? — пак попита той завеждащия отделението.
Мъжът седеше в кабинета си и въртеше шайбата на телефона.
— Край — невъзмутимо отговори той. — Оказахме първа помощ на Гоголев. Раната за щастие е проходна, наранени са само меките тъкани. Обработихме му раната, преляхме му кръв. И стига. Нека си го наблюдават във ведомствената болница. А ние сме все пак инфекциозна, сами разбирате. Ще вземе на всичкото отгоре да лепне някоя зараза. Шегувам се. Вече пратиха кола за него.
— А Наташа?
— Наталия Николаевна също е наред. Е, шокът й все още не е минал. По-точно — потресението. А иначе какво — промихме я основно. Тя помоли да й повикаме такси.
— Няма нужда. Аз ще я закарам.
— Стига да иска — сви рамене дебелакът.
Две денонощия по-късно Турецки седеше в кабинета на Меркулов. Там беше и славният началник на МУР Грязнов. Навън отдавна се бе стъмнило.
— Браво, момчета, браво! — хвалеше ги Костя. — Отдавна не бях изпитвал такова удовлетворение. И лабораторията намерихте, и основната пласьорка. И убиеца на Фрязин си получи заслуженото. Не е редно, разбира се, да се радваме на смъртта. Обаче не виждам и повод да се огорчаваме. Той нали беше убил и момичето от обменния пункт? Нали така разказа Денисова? — обърна се Костя към Александър.
— Да — кимна той.
— Три убийства: на Фрязин, на Гнездин и на Горностаева. Плюс отвличане. И това е само на повърхността. Може да смятаме, че си получи заслуженото. Най-тежката присъда — разстрел.
Меркулов погледна Турецки.
— Ти защо седиш като замразен? Не виждам радостен блясък в очите.
— Костя, в това дело имаше много случайности. Просто извадихме късмет. Ако Смакаускас я беше скрил на друго място, можехме още една година да издирваме тая лаборатория. А и самата Наташа нямаше да намерим — въздъхна Саша.
— Виж какво, приятелю… Късметът не се пада на всекиго. Той си знае кого трябва да ощастливи, кой е заслужил. Така че не се самобичувай.