— Женечка, не ни я разреждай, ние сме сериозни мъже — спря домакинята Митяй.
Тя се подсмихна малко презрително и доля тоник само в своята чаша. Пухкавата Татуся най-после се справи с порцията си и майката изпрати децата в стаята им.
— Порасло ти е момчето, Женечка — започна Митяй, който знаеше, че на жените винаги им е приятно да поговорят за своите деца.
— Да — гордо отвърна жената. — Той вече има свой бизнес.
— Ами? — учуди се Митяй.
— Ами да. Шитка по мъничко хероин. В училището си, така — сред хлапаците.
— Какво говориш?! — възхити се Митяй. — Ама че мъж расте! И какво, не се ли дъни?
— Как да се дъни, когато в района осемдесет процента от момчетата са му клиенти. Кой ще го изпее? Той я кара по-човешки — и на вересия дава, и някой мъничък дълг ще прости. А ако нещо стане, нали си има родители, не е сирак — подсмихна се жената и вдигна чашата си. — Та какво ни носиш? — погледна тя Митяй.
— Хайде първо да се чукнем за срещата, Женечка! — той протегна чашата си.
Чукнаха се, пиха. И Андрюха пийна.
— Е, виж сама, страхотна стока.
Митяй извади от джоба си пакет цигари и измъкна оттам ампула.
— И какво е това? — поинтересува се жената.
— Китайски белтък.
Женя взе ампулата от Митяй и я погледна срещу светлината.
— На пръв поглед прилича. Обаче трябва да се провери.
— Сега ще проверим — откликна с готовност Митяй. — Андрюха, навивай ръкава. Мисля, че ще ти се намери спринцовка?
— Ще се намери — отвърна домакинята.
Тя дръпна едно от кухненските чекмеджета и извади спринцовка за еднократна употреба.
Андрюха с готовност нави ръкава си, предвкусвайки сладкото възнасяне.
Жената сръчно му забоде иглата и Андрюха в предусещане на празника се загледа как жълтеникавата течност се влива във вената му. Жената и Митяй внимателно наблюдаваха радостната възбуда на Андрюха.
„Направо като някакви нацистки доктори“ — мислеше си той, умирайки от вътрешен смях.
Жената запали цигара, после щедро доля водка на Митяй, а на себе си съвсем мъничко. За мезе на масата имаше само салата от маслини.
— Е, стоката изглежда качествена. Колко искаш?
Митяй изрече такава сума, че главата на Андрюха съвсем се замъти. Той въобще не можеше да сметне каква печалба ще изкарат — излизаше прекалено много. Жената замислено пушеше, явно също пресмяташе.
— Добре — съгласи се тя. — Само че виж какъв е проблемът: вкъщи, както се сещаш, не държа такива суми. Парите са в банката на името на мъжа ми. А той сега не е в града, ще се върне след седмица. Само че на вас ви се иска да стане по-бързичко, нали?
Митяй кимна.
— Тогава предлагам да идем при един приятел, той живее тук наблизо и тъкмо реализира голяма партида. Гущерите са още при него. Аз вече му се обаждах. Каза, че ще ми помогне. Стоката си може да оставиш тук — небрежно подметна Женя.
— Ама какво говориш, Женечка, приличам ли ти на балама? — ласкаво се поинтересува Митяй. — Стоката ще дам само срещу гущерите. А ти иди сама, ние ще те почакаме тук. Или звънни на приятеля си, нека той да дойде.
— Че за какво му е да се разкарва? На вас ви трябват мангизите, не на него. А и сами тук няма да ви оставя. Нали и аз не ти приличам на балама, а? — не по-малко ласкаво му отговори жената.
— Тогава напред! — усмихна се Митяй.
— Напред — съгласи се жената. — Хайде да ударим по още една за из път и вдигай опитното си зайче.
Тя щедро напълни чашата на Митяй и едва капна в своята. Митяй наблюдаваше действията й с неприятна усмивка. Те се чукнаха и пиха.
„Ох, как не ми харесва тая негова усмивчица“ — за секунда успя да се съсредоточи Андрюха върху партньора си, но веднага отплува пак в своята страна на мечтите.
В казиното избухна паника. Застиналата от ужас Татяна фиксираше с поглед промъкващите се към изхода посетители. „В първия работен ден — и убийство! Нещо май прекалено ми идва“ — се въртеше в хубавата й главичка. Защо беше решила, че смъртта на момичето от чейндж-пункта е насилствена, Татяна не можеше да си обясни.
Дежурната оперативно-следствена бригада, която пристигна в казиното, сръчно и дружно изпълняваше работата си. Ослепителните светкавици на фотоапарата фиксираха положението на трупа, предметите на масичката, вътрешността на разтворената каса. Криминолозите изследваха бравите, повърхността на масичката, касата. Съдебният лекар мереше температурата на тялото на мъртвата Катерина. В дъното на пункта за обмяна на валута беше открита друга врата, която водеше към един от завоите на служебния коридор. Вратата беше заключена.