Ерин Снеърсбрук бе потресена, но се опита да не го покаже.
— Е, разбира се, не мога да те карам насила. Но моля те първо си отспи. Можем да поговорим за това утре. Това е доста сериозно решение.
— Знам. Затова го вземам. О, да, има и още нещо. Но и за него можем да се погрижим утре.
— Какво е то?
— Искам да се срещна с адвокат.
15.
11 ноември 2023
Беникоф изчака Брайън да закуси и едва тогава отиде да го види. Размениха общи приказки за здравето му, за времето, каза му, че по-късно следобед очаквал съдебното решение, за да могат да получат достъп до мрежата, и зачака Брайън да подхване темата. Но напразно. В крайна сметка трябваше да направи това сам.
— Д-р Снеърсбрук ми се обади доста разтревожена. Искал си да прекратите сеансите за паметта. Няма ли да ми кажеш защо?
— Ами, това е донякъде лично, Бен.
— Щом е лично, няма да питам. Но ако има нещо общо с моето разследване или с ИИ, тогава съм заинтригуван. Двете неща вече наистина са свързани, нали?
— Предполагам… но от това не стават по-лесни. Мога ли тогава да разговарям с теб като с приятел? Какъвто мисля, че си.
— Приемам го като комплимент. И без друго преди произшествието си бяхме добри приятели. Това, което ти преживя, бе дяволски тежко; и мога откровено да ти кажа, че малцина биха се справили. Ти си един корав ирландец и ми харесваш.
Брайън се усмихна.
— Благодаря.
— Няма нужда от благодарности, не съм ги очаквал. Ще се радвам, ако се ползвам с доверието ти. Но с допълнението, че не бива да забравяш: аз още ръководя разследването на „Мегалоуб“. Всичко, което ми кажеш във връзка с това разследване, ще бъде записано в досието.
— Знам и продължавам да искам да помогна, доколкото мога. И заради самия себе си. Когато порасна — или когато пораснах, в минало време, — измислих изкуствения интелект, сетне ми го откраднаха, заедно с паметта ми. Сега, след като знам, че ИИ може да бъде създаден, ако се наложи, ще го измисля наново. Но аз ще го направя, а не някой друг с моето име. Разбираш ли за какво става дума?
— Едносричен отговор — не.
И двамата се разсмяха. Брайън отхвърли завивките, облече халата си и нахлузи чехлите. Прозорецът бе отворен, той застана пред него и вдиша чистия океански въздух.
— Тук е много по-добре, отколкото в Залива6. Там е прекалено влажно и горещо и изобщо не можах да свикна. — Той се отпусна във фотьойла. — Ще го формулирам по-иначе. Нека си представим, че всичко, което се случи с мен — прострелването и прочее, — нека да речем, че се е случило с теб. И ето те сега тук — на трийсет и седем години…
— Благодарности. Петдесет е по-близо до истината.
— Добре. Е, как ще се почувстваш, ако ти кажа, че са те хлопнали по главата и че си всъщност на седемдесет години, но не бива да се безпокоиш, защото разполагам с едно изобретение, което ще ти бръкне в мозъка и отново ще те превърне в седемдесетгодишен?
Беникоф се намръщи, загледан в далечината.
— Започвам да разбирам какво имаш предвид. Не бих искал да съм толкова стар, без да съм изживял тези години. Ако тези спомени се върнат, то ще е все едно да допусна непознат човек в съзнанието си.
— Ти го изрази по-добре от мен. Точно така се чувствам. Ако разбера, че в старата ми памет има дупки, неща, които трябва да знам, но съм ги забравил, разбира се, ще поискам тези дупки да бъдат запълнени; ето защо ще продължим с мозъчните сеанси. Но аз сам ще пораствам в бъдещето, не искам то да бъде натъпкано в главата ми.
— Ами образованието ти? Не можеш да твърдиш, че имаш диплома за нещо, а изобщо не си го спомняш.
— Разбрах намека. Ако не мога да си спомня нещо, тогава просто ще трябва да го науча отново. Имам препис от курса за средно образование, списък на всички предмети и лекции, имам и копие от необходимата литература. Лекарката казва, че ако тези спомени са още в главата ми, бихме могли да ги открием. Бих искал да го направим. Но ако не стане, просто отново ще изуча всичко. На практика много от текстовете са напълно остарели и ще ми трябва помощ да си набавя необходимата литература.
— Дай да видя списъка ти по „Експертни системи“. Все още се опитвам да съм в крак с литературата по този въпрос.
Сепнат, Брайън вдигна очи.
— Но аз си мислех, че си…