— Това е номерът ви за допуск. След като го вкарате, ще ви поиска парола — ето я.
ПАДРАЙГ КОЛУМБА — прочете Брайън. Двамата най-важни светии на Ирландия, нищо чудно, че не се бе сетил.
— След като вкарате паролата, влизате във файловете си. Като установите, че са вашите, с клавиша F12 ще ги прехвърлите върху външната си памет. Сравняването и проверката на файловете става автоматично по време на записа. Искате ли да вкарате нова кодова дума или ще закриете тази сметка?
— Ще я закрия.
— Тогава дължите…
— Аз ще платя — намеси се Беникоф и извади снопче банкноти. — Но ще ми трябва разписка.
Брайън набра номера, сетне кода и натисна ENTER. Прегледа бързо списъка на файловете, сетне се облегна назад и въздъхна.
— Какво има? — попита разтревожен Беникоф. — Не е ли онова, което очаквахме, което търсехме?
Брайън вдигна глава и се усмихна.
— Бинго! — рече той и удари с пръст клавиша F12.
18.
21 ноември 2023
Дърмод водеше групата по коридора, но когато стигна външната врата, спря.
— Мистър Салдана, мога ли да ви попитам нещо?
— Разбира се.
— По пътя насам следеше ли ни друга ваша кола?
— Не. Сметнах, че няма да е необходимо — намръщи се мексиканският детектив. — Защо? Да не би да забелязахте нещо?
— Май че ми се мярна, но колата зави, когато пресякохме „Индепенденсия“.
— И навярно е била заменена от друга?
— Напълно възможно.
Сега вече никой не се усмихваше. Брайън се взря в напрегнатите им лица. Бе напъхал ръце дълбоко в джобовете — във всяка стискаше по един GRAM.
— Какво става? — попита той.
— Да се надяваме, нищо — рече Даниел и изстреля на испански бърза команда към колегата си, който излезе и затвори вратата зад себе си.
— Не би ли искал да повикаш помощ? — попита Бен.
Даниел поклати глава.
— Униформената полиция тук е колкото за пред туристите. Мога да повикам обучени хора, но няма да стане бързо. Ако навън наистина има някой, а ние зачакаме подкрепления, то навярно и той ще стори същото. Трябва да ви заведем до границата при Сан Исидро, нали?
— Такъв е планът.
— Тогава предлагам да го направим, и то бързо. Този ваш господин „Неизвестен“ ще бъде във втората кола, ти ще шофираш, Бен. Аз и колегата ще водим. Какво ще кажете?
— Да вървим — рече Дърмод. — Но втората кола ще шофирам аз, тъй като познавам Тихуана много добре. Ако ви се случи нещо, ние няма да спираме.
Даниел се усмихна с ослепителна усмивка.
— Ако постъпите другояче, ще бъде непрофесионално.
Външната врата се открехна няколко сантиметра. Брайън премигна и в следващия миг видя, че и тримата мъже вече държаха в ръце масивни пистолети, насочени към вратата. Чу се бърз шепот на испански отвън и Даниел мушна пистолета в колана си.
— Venga10. Кажи ни на английски: какво виждаш?
— На улицата — нищо, и в двете посоки.
— Излизаме бързо — каза Даниел. — Навън може да има нещо, а може и да няма. Няма да рискуваме, ще действаме така, сякаш има. Дръжте се на постоянна дистанция от трийсет метра по целия път. Нито по-близо, нито по-далеч. Стъклата са непробиваеми. Ако се наложи да стреляте, отворете ги. Да вървим.
Сега отляво на Брайън седеше Бен. Веднага щом затвори вратата на колата, Рей извади тежкия си револвер и го сложи в скута си. Дърмод запали двигателя, даде назад и зави към изхода, следвайки отблизо другата кола. Премигна със светлините. Първият автомобил даде рязко ход и в следващия миг бяха вече на улицата.
Брайън гледаше водещата кола: тя изведнъж закриволичи; на задното стъкло се появиха бели точици.
— Залягай! — изкрещя Рей и натисна болезнено Брайън по рамото. И тяхната кола закриволичи и като завиваха зад ъгъла гумите засвириха. Чуха се два трясъка от строшено стъкло и тъп удар по седалката зад тях. Последва ги оглушителната серия от гърмежи на револвера през отворения прозорец. Свиха в противоположната посока и Дърмод извика през рамо:
— Някой отзад да е пострадал?
Рей бързо огледа двамата си спътници.
— Няма ни нищо. Какво стана с другата кола?
— Блъсна се в стълб от уличното осветление. Улучи ли нещо?
— Навярно не. Исках само да го накарам да залегне. Видях един да се надвесва от прозорец. Стреляше с някаква пушка, вероятно с висока скорост на куршума, щом можа да пробие тези стъкла.
Той посочи дупката в задното стъкло. Брайън вдигна поглед и ужасен видя как Рей бърка с пръст в друга дупка на седалката. Точно там, където беше седял Брайън.
Завиха с бясна скорост зад още един ъгъл и се понесоха по широк булевард.