— Не е нужно да се движите, не се страхувайте — каза Брайън. — Използваните засега оптични рецептори имат близък фокус. Ето, спря.
— Обект непознат. Деветдесет и седем процента вероятност човешко същество. Име?
— Правилно. Име — фамилно — Бекуърт. Инициал Джей.
— Джей Джей Бекуърт, възраст 62 години, кръвна група нулева. Номер на социалната осигуровка 130-18-4523. Роден в Чикаго, Илинойс. Женен. С две деца. Родителите му са били…
— Робин, прекрати — нареди Брайън и бръмчащият глас секна, диафрагмите се затвориха с щракане.
— Извинявайте, сър, но когато подготвях някои експерименти по идентифициране, той получи достъп до личните досиета на персонала.
— Тези игри са без значение. Не съм доволен. Какво друго по дяволите може да прави това нещо? Може ли да се движи?
— В много отношения по-добре от вас и мен — отговори Брайън. — Робин, дръж.
Брайън взе шепа кламери и ги подхвърли срещу робота. Той забръмча и с неуловимо бързо движение плавно насочи и разпредели множеството си пипала, които се превърнаха в стотици малки заострени нокътчета. Разпервайки се, те уловиха едновременно всички кламерчета, без да изпуснат нито едно. После ги подредиха в спретната купчинка.
Най-после Джей Джей остана доволен.
— Това е добре. Мисля, че може да намери търговско приложение. Но какво ще кажеш за неговата интелигентност? Може ли да мисли по-добре от нас, да решава проблеми, които ние не можем да решим?
— И да, и не. Той е нов и още не е успял да научи много неща. Разпознаването на предмети и решението как да се постъпва с тях беше проблем цели петдесет години и най-накрая ние накарахме една машина да се научи да го прави. Важното беше изобщо да я научим да мисли. Сега тя се усъвършенства много бързо. Всъщност, като че ли капацитетът й за познания се увеличава експоненциално. Нека да ви покажа.
Джей Джей беше заинтригуван, без да очаква кой знае какво. Преди обаче да успее да каже нещо, рязко иззвъня телефон, с висок и настойчив звук.
— Червеният телефон — каза Маккрори стреснат.
— Аз ще отговоря.
Бекуърт вдигна слушалката и някакъв непознат глас задращи в ухото му.
— Мистър Бекуърт, имаме извънредно произшествие. Трябва да дойдете веднага.
— Какво е станало?
— Линията не е сигурна.
Смръщен от досада, Джей Джей затвори телефона.
— Има извънредно произшествие, не зная какво. Вие двамата чакайте тук. Ще видя какво става, колкото се може по-бързо. Ако се очертава голямо забавяне, ще ви се обадя по телефона.
Стъпките му заглъхнаха, а Брайън мълчеше ядосан, втренчил поглед в машината пред себе си.
— Той не те разбира — каза Маккрори, — просто няма нужните познания, за да разбере значението на това, което си постигнал… — той млъкна внезапно.
Чуха се три задавени изпуквания, последвани от шумно поемане на въздух, трясък на апаратура, падаща на пода.
— Какво става? — извика той, обърна се и хукна към другата лаборатория.
Изпукването се чу пак. Маккрори се обърна с лице, превърнато в кървава маса и се свлече на пода.
Брайън побягна. Подтикван не от логика или съобразителност, а от простия инстинкт за оцеляване, болезнено изострен през детството му, белязано с тормоз и побоища от по-големите деца. Мина през вратата тъкмо преди касата й да се взриви току до главата му.
Право пред него се намираше малкото хранилище за бекъп-носителите3. Прибираха ги там всяка вечер, но сега беше празно. Беше огнеупорно и бронирано. Малко убежище, колкото за едно момче, тъмно място, където можеше да се скрие. В мига, в който блъсна вратата, пареща болка проряза тила му, отхвърли го напред, завъртя го. Изохка от гледката пред себе си. Вдигна ръка безсилен да се защити.
Брайън дръпна бравата, после падна възнак. Куршумът го бе изпреварил. Изстрелян отблизо, той мина през ръката му и заседна в главата. Вратата се затвори.
— Измъкни го! — кресна дрезгав глас.
— Вратата се заключи, но той е мъртъв. Видях как куршумът се заби в главата му.
Рохарт тъкмо бе паркирал колата си и слизаше от нея, когато телефонът вътре иззвъня. Той го вдигна и включи звука. Чу глас, но не можа да разбере думите поради оглушителния рев на кацане на вертолет. Той вдигна поглед удивен и запремига от блясъка на прожектора, докато гледаше как машината се спуска от небето върху ливадата пред къщата му. Шумът затихна и той успя да долови какво крещяха в ухото му.
— …внезапно… невероятно… извънредно произшествие!
— Не мога да ви чуя, тук един проклет вертолет току-що кацна и ми разрови моравата!
— Качи се! Побързай… идвай веднага!
3
От „backup“ (англ.) — второ, резервно съхраняване на информацията за допълнително осигуряване.