— Добро утро, Виктор — подвикна той. — Как си днес?
— Гадно — отвърна Героя. — И не ме наричай Виктор. Нали знаеш, че не искам никакви имена тук…
— Няма как — приклекна до парапета Марс. — Нали това е твоето име? — В душата му се промъкна чувство на досада. Все същото, Господи! Все същото!
— Ще ти кажа нещо, което без съмнение ще те изненада — изръмжа Героя. — Няма да клекна пред теб. Преживях ужас, който никой смъртен не е преживявал. Но въпреки това оцелях. Жив съм, разбираш ли? Ето защо нямам никакво намерение да потъна в мрака на нощта, каквото несъмнено е твоето желание. Нямам намерение да ти спестя неприятностите… Моите другари знаят, че съм тук, знаят, че съм жив зад тези стени. Не можеш да ми сториш нищо лошо, не можеш и да ме убиеш… Защото после ще трябва да се разправяш с тях… С всичките космонавти!
— Имаш един куп привилегии — меко му напомни Марс. — Лара. Татяна. Басейнът. Делфинът. Най-вече делфинът… Аз ти ги предоставих, аз мога да ти ги отнема…
— Аз пък мога да млъкна — отвърна Героя. — Мога да престана да разговарям с теб, а и с всички останали — очите му се спряха върху лицето на Марс. — Е, какво доказахме с всичко това?
Марс извади малка рибка от кофата до себе си и я хвърли във водата. Делфинът го погледна, отвори уста и започна дълга серия от крякане.
Героя отметна глава и избухна в смях.
— Знаеш ли, тя има повече чувство за хумор от всички вас!
— Какво иска да ми каже? — сбърчи нос Марс.
— Името й е Арбат — поясни Героя. — И изобщо не те харесва.
Марс прехапа устни, въоръжи се с търпение и попита:
— А казва ли защо?
— Първо — защото не знаеш името й. И, второ — защото ти няма доверие.
Марс въздъхна, душата му се изпълни с отвращение. „Докъде стигнах, Господи, горчиво си помисли той. Да ме карат да си бъбря с някакъв делфин!“ Но едновременно с това съзна, че друг начин да поддържа контакт с Героя просто няма.
— Откъде Арбат е толкова сигурна, че не заслужавам доверие? — направи опит да се усмихне той. — Защо не взема храна от мен?
Делфинът нададе енергични писъци, Героя се усмихна:
— А от Лара ще вземе…
— Жалко — промърмори Марс й сложи една рибка в ръката на Лара. Делфинът подскочи и светкавично погълна храната.
— Трябва да поговорим, Виктор — тръсна глава Марс.
— Добре де, ще поговорим — съгласи се Героя. — Но защо настояваш да ме наричаш Виктор? Казах ти, че не обичам имената…
Без съмнение този мъж е бил изключително красив, въздъхна в себе си Марс. Но нещо необяснимо беше станало с него там горе, в небето. Беше виждал много снимки на Героя, основната част от тях го показваха в навечерието на полета, още преди да бъде спуснат в тясната кабина на „Один-Галактика II“. Този човек тук нямаше нищо общо с онзи прекрасен, пращящ от здраве младеж. Конфигурацията на черепа и скелета бяха същите, разбира се. Но тялото му беше прегърбено и смалено, а походката му — когато беше в състояние да ходи — наподобяваше походката на деветдесетгодишен старец. Обикновено се придвижваше в инвалидна количка с електродвигател, изработена специално за целта. „Може би това е отговорът на загадката“, въздъхна Марс. Там, в Космоса, Виктор е станал жертва на неизвестен процес, довел до преждевременното му състаряване. Но най-странното беше, че този процес е засегнал само тялото му, докато мозъкът си оставаше все така брилянтен… Загадка, за която Марс нямаше отговор.
— Наричам те Виктор, защото така трябва — рече на глас той. — В това отношение имам специални заповеди — леко се завъртя, очите му останаха заковани върху лицето на отпуснатия върху повърхността на водата мъж. — Но ако от това ще ти стане по-леко, мога да ти го призная: за мен ти не си Виктор, а Героя… С главно „Г“!
— Нещо като военен чин, а?
— Не, аз виждам нещата в друга светлина. Изобщо не те приемам за Космонавт с главно „К“…
— Какво мога да направя за теб днес, Волков? — попита Героя, на когото очевидно омръзнаха дребните заяждания. Делфинът усети промяната в гласа му и моментално застана нащрек. Марс вече беше информиран, че животното реагира и на най-малката промяна в душевното и емоционалното състояние на господаря си. Арбат обърна гръб на Лара и рибките в ръцете й, гъвкавото й тяло се плъзна към Героя, устата й отново подхвана забързаната си песен…
Марс потисна раздразнението си. Базисните техники на разпита изискват установяването на ритъм. Успееш ли да накараш обекта да отговаря на въпросите ти — независимо от тяхното съдържание, — ще ти бъде далеч по-лесно да получиш отговорите, които те интересуват.