— Ние с теб приличаме на испански цигани, Волков — продължаваше да се усмихва Героя. — Перчим се един срещу друг… Като на дуел, вързани за двата края на двуметрово въже… Но и двамата нямаме ножове — традиционното циганско оръжие. Затова отчаяно се борим да измислим нов начин, с чиято помощ да постигнем победата… Резултатът е равен, никой не може да вземе предимство… — усмивката му се разшири и стана някак жестока. — Или вече не е така? Нима си открил начин да ме победиш? Нима нашият дуел ще се превърне във война на надхитряне?
— Ние не сме противници — поклати глава Марс. — Не зная защо мислиш, че аз съм ти враг…
Героя не отговори, очите му бяха насочени към Арбат.
— За какво си говорите с делфина? — внезапно попита Марс.
— С Арбат — поправи го Героя.
— Добре, с Арбат…
— Обсъждаме тайните на Вселената — промълви Героя, без да откъсва очи от делфина. — Сложността на съществуванието, разнообразието на познанието… Но най-вече тайнството на смъртта…
Марс хвърли озадачен поглед към Лара, но тя гледаше право пред себе си. Изведнъж изпита чувството, че губи ориентация. „Какво става тук, запита се той. Един от присъстващите очевидно е луд, но защо не мога да разбера кой е той?“
— Какво стана там, в Космоса? — смени тактиката той. — Връзката с „Один-Галактика“ беше прекъсната и точно тогава стана нещастието… Зная, че оттогава изтече доста вода, но…
— Не и за мен — прекъсна го Героя. — За мен всичко изглежда така, сякаш се е случило вчера.
— Разбирам, че определени обстоятелства НАИСТИНА изглеждат така, сякаш…
— Случи се вчера! — повтори Героя, вдигна ръце и ги уви около въображаемо кълбо над главата си. — Защото аз се научих да боравя с времето така, както вие боравите със светлинните лъчи…
Продължаваше да казва „вие“, вместо „ние“ — сякаш се беше изключил от състава на човешкия род.
— Изтекоха петнадесет месеца откакто излязох от комата, нали? Колко пъти си ме питал, какво е станало и колко пъти съм ти отговарял?
„Безброй, призна в себе си Марс. Но бедата е там, че никой не ти вярва…“
— Отговори ми пак — рече на глас той. — Въпреки всичко…
— Пак или още един път? — попита Героя.
Размениха си напрегнати усмивки, после Марс бавно осъзна, че Героя ще се окаже прав. Отношенията им наистина се превръщаха във война на надхитряне. Трябва да бъда сигурен, че не той ще бъде победителят в тази война, зарече се мислено.
— Пуснахме модулните компоненти за кацането на Марс в орбита, точно според инструкциите — започна Героя. — Всичко вървеше по план, двамата работехме в чудесен синхрон. Вече се намирахме извън гравитационното притегляне на Луната. Трябва да призная, че бяхте прави да ограничите бройката на екипажа. Десет души нямаха никакви шансове да се справят с първоначално замисления огромен модул. Дори силно смалената версия беше трудна за нас двамата, тъй като компонентите й бяха изстреляни с отделни ракети — носители…
В крайна сметка успяхме и насочихме кораба в траектория към Марс — втората фаза на мисията. Луната беше невероятно близо, струваше ни се, че можем да я докоснем с ръка… Неусетно се превърнах в невръстното хлапе, което гледа небесното светило от прозореца, на стаята си и се пита какво ли има там… Но аз вече знаех какво има там и неволно потръпвах от ужас… На практика ми прилошаваше от гледката, изпитвах онова усещане, което вероятно е изпитвал Мойсей при вида на опожарената гора… Грешах, разбира се. Това чувство щеше да се появи доста по-късно…
Потъвахме все по-дълбоко в необятния Космос. Марс мигаше в далечината като огромен червен фар — опасен, но привлекателен… Спяхме мъртвешки сън… Бяха ни предупредили, че това е естествено при една мисия, която ще продължи цели три години. През деня се чувствахме смъртно уморени. Постоянната връзка ви позволяваше да знаете точния час на събуждането, а също и този на лягането… Най-странното беше, че изобщо не сънувах. Споделих този факт с психиатрите, но те не ми повярваха. Просто защото медицината има твърди доказателства за обратното. Според показанията на вашите уреди, аз редовно съм имал съновидения. Психиатрите твърдяха, че съм сънувал, но не помня какво… Може би действително съм имал известно движение в очните ябълки, но не сънувах! Още от малък помня всичко, което ми се присънва, затова съм толкова сигурен… Но в Космоса престанах да сънувам, вероятно защото сънувах наяве…