Психиатрите твърдят, че обръщам прекалено голямо внимание на сънищата. Казват, че съм пристрастен към тях. Но на фона на това, което се случи горе, аз съм сигурен, че сънищата нямат абсолютно никакво значение… Зная какво си мислите — че съм се заблудил относно това, което се случи по време на аварията, или че най-безсрамно ви лъжа… Иначе отдавна да сте престанали да ме разпитвате и да ме държите под ключ… Зная как се чувствате… Просто мразите загадките, готови сте да обърнете Земята, за да ги разрешите…
Героя изведнъж избухна в див смях, сълзи се затъркаляха по бузите му.
— Господи, всичко е толкова смешно! — изстена той. — Не зная какво ми става… Преди старта не се отличавах с кой знае какво чувство за хумор… Може би го придобих след дългото висене между рая и ада…
Марс изпита непреодолимо желание да разкъса тежката тишина, увиснала над главите им след тези думи.
— А какво стана с Грегъри? — попита той.
— Никакви имена! — гневно изрева Героя. — Предупредих те вече, дяволите да те вземат! Но ти си арогантно копеле и винаги вършиш това, което си намислил! Махай се от тук, по дяволите!
— Извинявай — смотолеви Марс. — Просто забравих…
— Забравил си, как ли не! — изръмжа Героя, извърна се към Арбат и двамата започнаха да си разменят странни, кресливи звуци.
Марс погледна към Лара. Лицето й беше спокойно, но леко смръщено. Дали в него няма неодобрение, запита се Марс.
Реши да опита отново:
— Как ще наричаме мъртвия ти партньор? — попита той, изчака малко, после добави: — Одисей, чуваш ли ме?
— Менелай — отвърна Героя, без да отмества очи от Арбат.
— Добре. Какво стана с Менелай?
— Умря — неочаквано бързо отвърна Героя. — Беше навън. И двамата бяхме в скафандри, но аз все още бях във вътрешността на кораба… Типичен нещастен случай, такива са предвидени в инструкциите. Всичко беше наред, после изведнъж… — замълча, тишината отново легна като тежка мантия върху плещите им. Гърбът му леко потрепна, после мрачният разказ продължи: — Според мен ни връхлетя някаква странна буря… Сякаш милиони ситни метеорити ни обляха с невидим душ… Чух някакъв неприятен звук — все едно, че някой хвърля шепи пясък върху корпуса… После чух гласа му… Беше тънък и напрегнат, веднага разбрах, че се е случило нещо лошо… Наложих шлема и побързах да изляза извън кораба…
Гледката беше страшна. Неговият шлем беше разкъсан от космическата буря. Висяхме в сянката на кораба, наоколо имаше странно сияние. Не идваше от звездите… Тяхната светлина е ярка. Именно на светлината на това… хм… странно сияние аз видях какво беше станало с него… Визьорът на шлема му беше пръснат от космическия пясък или Бог знае от какво… Нима някой може да знае истината? Това със сигурност не сме ние…
Въздухът отдавна беше излетял от скафандъра му. Когато стигнах до него, вече беше вкочанен, увиснал като новородено на пъпната си връв… Въртеше се бавно, широко отворените му очи гледаха право напред… Не зная дали мога да опиша точно ужасната гледка, която представляваше… Но… Той се усмихваше! Въпреки отоците и контузиите върху разкривеното си лице, той се усмихваше! Стигнах до него, прекратих въртеливото движение на скафандъра и го завлякох обратно във вътрешността на кораба. Беше мъртъв, с нищо друго не можех да му помогна…
После разгледах лицето му отблизо. Очите му бяха страшни, сякаш нещо го беше ослепило. Отначало помислих, че това е следствие от космическия прах, но после промених мнението си. Оказа се, че са засегнати единствено очите, останалата част от лицето му беше непокътната…
Във въздуха отново се възцари тежка тишина. Марс изчака колкото може, после попита:
— Какво стана с очите на Менелай? Какво видя в тях?
Главата на Героя безсилно клюмна.
— Има ли смисъл да продължавам? — мрачно попита той. — Няма да ми повярваш, просто защото ще вляза в остро противоречие с вашата наука…
— Не е така — поклати глава Марс. — Съдебномедицинската експертиза не влиза в противоречие с разказа ти. Аутопсията на Менелай не доведе до категорични заключения. Труп като труп, нищо необичайно за отбелязване… Сякаш някой предварително го беше почистил от евентуалните улики. Много въпроси останаха без отговор. Каква е причината за смъртта? Защо скафандърът му е показал дефект? Какво се е случило в онези решителни минути, през които той е бил извън кораба, а ти все още си бил вътре? Сигурни сме само в едно: нещастието е причинено от неизвестен за нас космически разум. Доказателство за това е фактът, че по време на инцидента блокира цялата телеметрична апаратура на борда. Останахме глухи и слепи, причините са неизвестни…