— Страхотно е — отвърна Хоно, стана и се приближи до прозореца. — Винаги съм мечтала прозорците ми да гледат към Сумида. Погледни! Върху водата има лунна пътечка! Сякаш е гравирана там… — Чувстваше се така, сякаш се намира в един нов и напълно непознат град. Обърна се към Езо и добави: — Вероятно още съм в шок, но това не ми пречи да харесвам мястото, особено размерите му. Сякаш се намирам в Америка!
— Моите приятели от Америка наистина се чувстват удобно тук — усмихна се Големия Езо. — Вечно се оплакват от малките размери на жилищата в Токио, само тук им беше широко…
— Няма да остана дълго — разтревожено го погледна Хоно. — Можеш да бъдеш спокоен…
— Ще останеш колкото е необходимо — махна с ръка Езо. — Притежавам още доста такива апартаменти из Токио.
— Е, все пак трябва да мисля и за разноските…
— Защо? — погледна я той. — Мен разноските не ме притесняват — усети укора в погледа й и тръсна глава. — Сега вече се питаш защо правя всичко това, нали? И какво ще поискам в замяна…
— Не, но…
— Съвсем нормални въпроси — прекъсна я той. — Първо — аз съм якудза. Второ — ти ме мразиш и в червата. Сама го каза при първата ни среща, нали? А подобна комбинация не предполага доверие…
Хоно объркано замълча. За пръв път срещаше човек, който говори толкова директно, който пренебрегва дебелите пластове ритуално притворство — неразделна част от разговорите между всички японци.
— Нещата стоят далеч по-просто — продължи едрият оябун. — Интересуват ме престъпленията, които твоят приятел Какуей Саката е документирал в онези шифровани записки. Поддържам тесни връзки с деловите кръгове в тази страна и искам да разбера тайните на Саката. При това преди някой като съпруга ти, който без съмнение ще ги направи достояние на властите.
— Но…
— Време е да се залавяме за работа — категорично добави Големия Езо. — Готова ли си, госпожо Канзей? — в ръцете му се появи бележник-календар, най-горният лист премина в ръцете на Хоно. — Това е програмата ти за вечерта. Моля за стриктното й спазване. Обещавам, че няма да ти бъде скучно. Долу те чака кола. Шофьорът има копие от програмата и е запознат с подробностите.
— А какво ще стане с Гийн и бележниците?
— По този въпрос ще говорим утре сутринта — изправи се Езо. — Ще се срещнем в клуба на Гинза, точно в шест. А сега трябва да тръгвам. Приятна вечер, госпожо Канзей.
Пред сградата действително я чакаше шофьор. Той се поклони и отвори задната врата на сребристосив мерцедес 560 SEL със затъмнени стъкла. Нощният въздух беше напоен с влагата на предстоящия дъжд. Хоно влезе в хладното и слабо осветено купе, в което се оказа и още един човек.
— Добър вечер, госпожо Канзей — любезно поздрави слабичък младеж с гъста, сресана право назад коса. Беше облечен в безупречен летен костюм от фина материя в гълъбов цвят, бяла риза и вратовръзка. Очите му бяха скрити зад очила с огледални стъкла. Хоно механично забеляза златните ръкавели и масивния пръстен на дясната му ръка. — Казвам се Фукуда и тази вечер ще бъда ваш гид, по молба на Големия Езо. Надявам се, че ще бъдете доволна — в гласа му липсваше вълнение.
Огромният мерцедес безшумно се плъзна по оживените улици на Токио. Хоно имаше чувството, че е попаднала в нов и непознат свят, за чието съществуване обикновените хора дори не подозират. Свят, в който не действат природните закони, в който социалните и икономическите правила са без значение. Свят на мъгла и сънища… Облегна глава на луксозната немска кожа и престана да мисли за каквото и да било.
Първата им спирка беше в Шинжуки. Влязоха в един небостъргач, качиха се в бърз асансьор и спряха на 40-тия етаж. Фукуда я поведе по дълъг и пуст коридор, в който единственият звук беше шепотът на климатичната инсталация.
Спряха пред малка врата в дъното, Фукуда извади ключ и го пъхна в ключалката. На стената в дъното беше изписан йероглифът Кага, а под него триизмерна бронзова отливка на познат фирмен знак — наподобяващ този на „Мицубиши“ и „Панасоник“.
Преминаха през няколко канцеларии. Бяха празни и призрачни, тишината се нарушаваше единствено от включването на факс машините, които живееха свой собствен живот и осъществяваха тайнствени космически връзки с Австралия, Германия или Щатите тогава, когато пожелаят. Един роботизиран свят на електронни платки и силициеви чипове, който действа по свои закони…
Най-сетне Фукуда хвана бравата на врата от тъмно дърво, обърна се към Хоно и долепи пръст до устните й. Озоваха се в някаква секретарска канцелария. Прозорецът зад масивното бюро беше с вдигнати щори, лъч сребърна светлина пронизваше стаята. Фукуда внимателно я поведе към тъмния ъгъл на канцеларията, от който се влизаше в шефския кабинет. От тук можеха да гледат и слушат незабелязано.