Собственикът на кабинета дишаше тежко, тялото му почти закриваше жената с високо вдигната пола на кожения диван.
— Мъжът е вицепрезидент по финансовите въпроси на „Кага“ — прошепна в ухото й Фукуда. — А жената позната ли ви е?
Хоно напрегна взор и със смайване установи, че това е Мама-сан — икономката на къщата, в която бяха заловили Ейкичи с любовника му.
Очите й не се отделяха от едрото тяло на вицепрезидента, което усърдно работеше за задоволяване на страстта си. Лишено от искрата на сексуалното привличане, човешкото съвкупление винаги изглежда странно, дори гротескно, помисли си тя. Страстта е онзи магически компонент, с чиято помощ животинското задоволяване се превръща в любов. И тогава падат всички прегради — расови, религиозни, дори класови… Колко велики мъже са били погубвани от низките си страсти?
Фукуда й направи знак да го последва и двамата безшумно поеха обратно по пътя, по който бяха дошли.
Асфалтът беше влажен и мътно проблясваше. Над Токио се сипеше ситна суграшица — нито дъжд, нито сняг. Макар че времето беше топло, водните капчици почукваха по настилката като градушка, натежали от твърдите частици на промишления смог. „Някой ден японците несъмнено ще им измислят име, помисли си Хоно. Точно както ще измислят име и на странните електронни диалози между нощните факсове…“
Мерцедесът ги понесе сред оживения трафик с едва чуто мъркане. Потъваха все по-дълбоко в сърцето на Шинжуку — царството на забранените удоволствия, увито в ослепителното сияние на разноцветния неон, отразяващ се в стъклените кули на властта и богатството.
Мерцедесът се плъзна към тротоара и спря срещу входа на един „удон“ — заведение, в което се предлагат само макарони. Фукуда я преведе през топлия и шумен салон на ресторанта, отвори някаква врата и стъпките им отекнаха в пуст, полутъмен коридор.
От него се озоваха в просторно помещение с нисък таван, което очевидно беше таен игрален дом на Якудза. Около дългите маси се тълпяха хора с различен статут в обществото, осветлението идваше от силни лампи, увиснали на дълги синджири ниско над масите.
Фукуда и Хоно се придържаха към сянката на стените. Очите на Хоно бяха привлечени от живописните татуировки „иризуми“ на якудза, които мърдаха като живи под ярката светлина, докато собствениците им местеха дебели пачки с пари по зеленото сукно.
Това не беше обикновен игрален дом като онези, които се срещаха в крайните квартали. Тук залозите бяха изключително високи. Хоно се зае да оглежда лицата на играчите. Повечето от тях бяха облечени консервативно, но с безупречен вкус, лицата им издаваха напрегната деловитост. Такива лица Хоно срещаше ежедневно в чакалнята на кабинета на Кунио Мишита.
Фукуда се приведе към ухото й:
— Третият играч вляво… Онзи с тънките мустачки, който залага максимално… Той е вицепрезидент по административните въпроси на „Кага“…
Хоно остана на място, очите й не изпускаха висшия администратор на корпорацията, който за по-малко от час изгуби шест и половина милиона йени — някъде около 50 000 долара. Очевидно гореше от хазартна страст и нямаше никакво намерение да спре до тук. Лицето му беше потно, косата — разрошена. Поиска писалка и забързано подписа маркер за същата сума — нови петдесет хиляди долара. Обслужващите масата якудза поеха бележката и започнаха да си я предават от ръка на ръка. Пътят й завърши при шефа на масата — плешив мъж с татуиран дракон върху голия череп.
Той внимателно прочете написаното върху маркера и вдигна глава. Лицето му беше непроницаемо, а очите му се забиха право в очите на Фукуда. Хоно потръпна и извърна глава точно навреме, за да види едва доловимото кимане на мъжа до себе си. Плешивият прибра маркера, извади три пачки йени и ги побутна към вицепрезидента на „Кага“.
Малко преди да стигнат до третия пункт от маршрута си, Хоно започна да се пита докъде се простира влиянието на Големия Езо в огромния търговско-промишлен конгломерат „Кага“. Все още бяха в района на Шинжуку, но далеч от центъра, сред тесни и мръсни улички, обитавани от не безопасни рожби на нощта. Подобно на повечето жители на Токио, и Хоно беше чувала какви ли не истории за този квартал, но за пръв път го виждаше с очите си.