Нито за миг не потърси преимущество в битката. Подозираше, че точно това иска Фукуда. Чакаше я да мине в атака и да прояви онази небрежност, която неизбежно ще я вкара в капана му. Не беше забравила грешката, която допусна в двубоя с Големия Езо и нямаше намерение да я повтаря.
За страничния наблюдател битката се водеше монотонно, по един и същи начин. Фукуда продължаваше да променя стратегията си, принуждавайки я да стори същото. Но присъствието на нейното „ва“ започваше да се усеща. Атаките й ставаха все по-стремителни, блокираше неговите с нарастваща лекота. Бавно и постепенно изтикваше противника си към края на татамито, скоро Фукуда се оказа притиснат в ъгъла. Само една стъпка го делеше от лакираната повърхност на пода, което означаваше поражение.
Хоно реши, че е време да се възползва от цялото могъщество на своето „ва“. Но в мига, в който го стори, тялото й изведнъж блокира, а дървеният бокен се изплъзна от ръката й. Фукуда контраатакува, сабята му се насочи към главата й. Тя вдигна ръце и я хвана между дланите си.
Фукуда моментално спря и дълбоко се поклони.
— Големия Езо беше прав относно бойния ви дух, госпожо Канзей — почтително рече той.
— Но аз съм жена — изгледа го продължително тя. — А жените рядко могат да бъдат добри бойци.
Фукуда свали защитната маска от главата си и тя ахна:
— Какво става, Господи? Нима това сте вие?!
Лишено от червило и скрито под слънчевите очила, това лице й се беше сторило абсолютно мъжествено. Сега обаче то беше подчертано женско, излъчваше съвършена красота. Ето я разликата между „мъжествената хубост“ и „женската красота“, въздъхна в себе си Хоно. Две твърди и категорични понятия, с които беше свикнала от дете. Сега обаче виждаше онази груба действителност, която Фукуда й показа по наистина забележителен начин: възприятията за света са онази сложна паяжина, която човек възприема заедно с майчиното мляко…
— Аз също съм жена, госпожо Канзей — промълви Фукуда. — Но това не ми пречи да съм сенсей в шестнадесет разновидности на бойните изкуства — тъмните й очи блестяха, но не от гордост, а от задоволство, че Хоно разбира внушението. — Вече не помня колко мъже съм победила на кенжуцу… Затова можете да ми вярвате, като казвам, че притежавате дух на истински боец. Също като мен…
Напуснаха залата заедно, изкъпаха се в една и съща съблекалня, после се облякоха и излязоха в нощта. Наближаваше пет сутринта и Хоно се питаше какво ще правят до шест — часа, в който трябваше да се срещне в клуба на Гинза с Големия Езо.
Скоро получи отговор на този въпрос. Мерцедесът бавно се плъзна обратно към футуристичните колоси на Шинжуку. Улиците бяха пусти, нямайте ги дори камионите. Боботенето им долиташе отдалеч, като далечна гръмотевица. Вече бяха стигнали крайния си пункт — складовете по бреговете на Сумида…
Двадесет минути по-късно отново се озоваха пред игралния клуб. Хазартът се вихреше с пълна сила. Хоно имаше чувството, че са отсъствали пет минути, а не пет часа. Помещението вонеше на цигарен дим и спарени тела, напрежението се усещаше във въздуха. Хоно си спомни за баща си, стомахът й се сви. Колко ли нощи е стоял на колене пред зеленото сукно, губейки всички пари, с които разполага? Със сигурност повече, отколкото са дърветата в гората край Йошино… Съдбата му беше такава. Да умре от силата на порока си… Никой съдебен лекар не би записал подобно заключение в смъртния акт, но такава беше истината…
Голите до кръста якудза продължаваха да клечат край ниските маси, разноцветните им „иризуми“ потно проблясваха. Съставът на играчите също не беше променен, те все така местеха купчини с пари върху зеленото сукно, никой не изглеждаше уморен или отегчен. Дори обратното — в очите им светеше трескав блясък, нервите им бяха опънати до скъсване.
Бяха обзети от вечната комарджийска заблуда, че печалбата е близо, че вече я докосват с ръка… Макар на практика да беше точно обратното — печалбата си беше все така илюзорна, колкото и в началото на играта. Точно в това се съдържаше най-опасната заблуда на техния порок. Заблудата, която рано или късно води до унищожението им…
Хоно насочи вниманието си към административния вицепрезидент на „Кага“ още преди Фукуда да й прошепне това. Той току-що беше загубил нова купчина пари, ръката му нервно потъна в джоба. Извади бележник и подписа поредния маркер. Колко ли такива бележки е подписал тази нощ? На каква сума възлиза купчинката, подредена пред главното крупие? „Господи, поклати глава Хоно. Нима е възможно да се губят толкова много пари?“