Слънцето изскочи иззад облаците, лъчите му бързо затоплиха пилотската кабина. Тори разчупи блокче шоколад и го разпредели по равно. Естильо беше поел функциите на радист. Надянал слушалките, той внимателно следеше въздушния трафик, от време на време подхвърляше по някоя дума в микрофона.
— Забрави ли, че именно бандитите на Круз ни подгониха още от летището? — попита Тори, обръщайки се към Ръсел.
— Но пак той ни отпусна един от своите хеликоптери, нали? — контрира Ръсел. — Как иначе щяхме да стигнем до liano negro?
— Исусе! — промърмори Естильо.
— Ами тогава да го разцелуваме, като се видим! — подхвърли Тори. — Мисля, че оценката ти за ситуацията е погрешна. Аз дадох думата си на Соня и възнамерявам да я удържа!
— Нищо подобно няма да сториш! — гневно повиши тон Ръсел. — Вече допусна една грешка и това е достатъчно. Проклет да бъда, ако ти позволя да допуснеш и втора! Кой ти разреши да даваш обещания на онази жена? Очевидно си го сторила под натиска на емоциите… Сега обаче аз ти заповядвам да забравиш всякакви емоции! По време на акция те могат да донесат единствено вреда! Край на неподчинението, Тори! До тук!
— Глупости! — ядосано го изгледа тя. — След като отказваш да ми помогнеш, ние двамата с Естильо ще…
— Забрави го! — прекъсна я със заповеден тон Ръсел. — Имаш договор с „Алеята“ и трябва да се подчиниш. Връщаме се обратно в цивилизацията, а там моята дума е закон!
Естильо вдигна глава и мрачно го изгледа.
— Сеньор Слейд — тежко въздъхна той. — Дълбоко се заблуждаваш, ако мислиш, че цивилизацията има нещо общо с Картечния град!
Думите на Естильо се оказаха пророчески. На пистата на Меделин ги очакваше лично Круз, заобиколен от своите сикариос. Дулата на поне дузина картечни пистолета МАК-10 застрашително се насочиха към самолета.
Круз даде знак на подвижната стълба още преди да се укротят витлата на „Туин Отър“-а и бързо започна да се качва по нея. Тори отвори вратата да го посрещне. Въоръжените хлапаци се пръснаха в товарния отсек и започнаха да го претърсват. Круз мълчеше и чакаше.
— Няма ли кокаин? — процеди най-сетне той, доловил поклащането на глава от страна на лейтенанта си. В ръцете му се озова пластмасовото пликче с металните сачми.
— Не бяхме там за кокаин — отвърна Ръсел, умишлено отбягвайки да гледа пликчето в ръката на барона.
— А открихте ли кой командва онзи цех?
— Не. Бяхме посрещнати доста грубо…
— Значи за нищо не ставате! — ухили се Круз и подхвърли пакетчето върху дланта си. — Но виждам, че все пак не се връщате с празни ръце…
— Имаш предвид самолета ли? — направи се на ударен Ръсел.
Тясната кабина прокънтя от подигравателния смях на Круз.
— Това трябва да е ценно за вас — подхвърли пакетчето той. — Но в живота е така — всяко нещо си има цена… Например информацията. Докато ви нямаше, до мен достигна известно количество от нея… По всичко личи, че Соня е била любовница на Рубен Орола — копелето, което пречуках миналата година… Интересно, нали? За Соня това е било много вълнуващо! За съжаление тя вече не е сред нас, за да го потвърди лично… Стана жертва на трагичен инцидент… Тръгнала да се разхожда не където трябва и някой я застрелял… Глупаво момиче! Колко пъти я предупреждавах…
Настъпи напрегната тишина. Круз направи крачка напред и заби тежък поглед в очите на Ръсел.
— Не зная каква игра играете, но всичко свърши! — отсече той. — Разполагате с един час да напуснете Меделин — раменете му леко се повдигнаха: — След това не отговарям за вашата сигурност…
— Няма проблеми — приятелски се усмихна Ръсел. — Тръгваме си веднага. Дайте ни това пакетче и…
— О, не — поклати глава Круз. — Трябва да получа възнаграждение за хеликоптера, който ви отпуснах… А и за всичките неудобства, които ми причинихте.
— Пакетчето не ти върши работа — отвърна Ръсел.
— Може би — отвърна онзи. — Но този самолет несъмнено ще е добре дошъл… — очите му изпитателно пробягаха по лицето на Ръсел. — Освен това ми е приятно да зная, че притежавам нещо, което има важно значение за вас. Може и да го изхвърля още утре, но това няма значение… То вече е мое.
Обърна се към изхода, но гласът на Ръсел го спря:
— Първо трябва да се справиш с мен!
— Ти си гринго — отвърна с гръб към него Круз. — А аз не се занимавам с…
— Гринго или не, именно аз открих агента на врага в обкръжението ти! — извика Ръсел. Сърцето биеше лудо в гърдите му, стомахът му се сви от напрежение. — Без мен сега щеше да си труп! — Не обръщаше внимание на предупредителния глас в главата си, не беше в състояние да спре. Искаше да докаже, че има тежест и на бойното поле. Там, сред пущинаците на liano negro, под куршумите на врага той изведнъж беше проумял, че Бърнард Годуин умишлено го излага на опасност, че иска да го накаже и унижи. Защото се беше издигнал в йерархията на „Алеята“ по свой начин, а не като него… И още тогава си обеща да не му достави това удоволствие, да не позволи нито на него, нито на Тори да го видят слаб пред очите на опасността. Тръсна глава и продължи: — А какво ще си помислят твоите сикариос, ако не отвърнеш на предизвикателството на един гринго? Няма ли да им мине през главата, че се страхуваш от мен? Че остаряваш и ставаш мек?