Круз рязко се завъртя, лицето му се наля с кръв.
— Лично разстрелях Соня, когато открих, че е шпионка на Орола! — изрева той. — Лично аз, Кастро Круз! Натиках дулото в устата й и дръпнах спусъка! През цялото време я гледах в очите и видях в тях смъртта! Това ли наричаш мекота? — пристъпи назад и спря на сантиметри от Ръсел. — А сега започвам да се питам дали Хорхе наистина е бил агент на Орола… И как така един толкова добър ловец на шпиони като теб пропусна да открие Соня?
— Изобщо не съм гледал към нея — отвърна Ръсел, усещайки как устата му се изпълва с неприятен металически вкус. — Ще приемеш ли моето предизвикателство, или не?
Круз бавно се огледа. Бойците му стояха неподвижно, в очите им светеше очакване. Главата му кимна, раменете му небрежно се повдигнаха.
— Добре — изръмжа той. — След като си търсиш белята…
Арената беше пуста, сякаш задрямала под слънчевите лъчи. Тук беше оживено единствено в неделя, когато жителите на Меделин запълваха трибуните, нетърпеливи да попият контраста между живота и смъртта, който им предлага коридата.
— Е, добре, сеньор Слейд — промърмори Круз и на лицето му се разля иронична усмивка. — Ти ме предизвика, аз приех.
Тори и Естильо седяха на първия ред, заобиколени от въоръжените сикариос. Ръсел се беше изправил в средата на арената и чакаше.
— Сега срещу теб ще излезе най-добрият ми бик — продължи Круз. — Справиш ли се с него, ще получиш това, което искаш… А ако стане така, че победи бикът, за теб вече няма да има значение у кого е пликчето, нали? Защото ще си мъртъв.
Тори направи опит да разчете мислите на Ръсел, но лицето му оставаше абсолютно непроницаемо. „Ако умре, аз ще бъда виновна, помисли си с въздишка тя. И никога няма да си го простя…“
— Не е нужно да правиш това, Ръсел! — извика тя.
— Как да не е — изсумтя Круз и кимна с глава на един от бойците си. Онзи се изпъна и насочи автомата си в гърдите на Ръсел. — Истинският мъж не се отказва толкова лесно от намеренията си! О, моля за извинение, сеньор Слейд… За момент забравих, че ти не си мъж, а обикновен гринго! А от гринго може да се очаква всичко…
Ръсел не отговори. Очите му бяха заковани върху високият, обкован с желязо портал.
Круз вдигна ръка, после бавно я отпусна.
Порталът проскърца и се отвори, зад него се очерта фигурата на огромен звяр. Въздухът свиреше в ноздрите му, предните крака гневно риеха земята. Ръсел помръдна и бикът се втурна към него.
— Няма ли да му дадете поне рапира? — изкрещя Тори.
— Не — поклати глава Круз. — Рапирата е оръжие, достойно за тореадор, а не за някакъв гринго! Ще трябва да се оправя както може…
— Така, с голи ръце? — ужасено го изгледа Тори.
— Такъв е номерът! — ухили се Круз и иронично подвикна: — Оле, гринго, оле!…
Бикът стремително се приближаваше. Ръсел усети как по гърба му плъзва струйка студена пот. Беше ходил на корида и преди, но едва сега си даде сметка колко огромни са тези животни, изваяни сякаш само от мускули и сляпа ярост. Миризмата на звяра го удари в носа, но той беше разтърсен от друго. Впил поглед в кървясалите очи насреща си, Ръсел за пръв път се сблъска със злото — абсолютното зло, диво и неукротимо… Инстинктивно разбра, че тук място за компромиси няма да има. Или той ще убие бика, или бикът ще убие него. В злобните очички със странно магнетично излъчване други възможности просто липсваха.
Бикът се носеше към него, изпод копитата му хвърчеше прах, тъмна като съсирена кръв. Главата му се сведе напред, рогата застрашително се насочиха в корема на Ръсел. Той почти усети как върховете им потъват в тялото му, а то самото литва във въздуха и се размазва в стената на арената, разкъсано и безпомощно пред изявата на тази първобитна сила.