— Добре — кимна с лека въздишка Естильо. — Ще изпълня желанието ти… Цехът за производство на кокаин в liano negro е мой…
— Твой?! — почти се задави от смайване Тори.
Естильо се засмя.
— Не ти ли направи впечатление, че онзи „Туин Отър“ беше зареден с гориво в най-удобния момент? — попита той. — На твое място непременно бих забелязал това… — усмивката му се разшири. — Съвсем като във филм с Джеймс Бонд, нали?
— Не ти вярвам!
— Аз обаче му вярвам — намеси се Ръсел. — Бягството ни от онзи обект беше подозрително лесно…
Естильо не му обърна внимание, очите му продължаваха да фиксират Тори.
— Близостта между хората понякога прави тези номера, скъпа… — промълви той. — Мисля, че дълбоко в душата си ти не си толкова изненадана… Предварително беше информирана, че моят бизнес не е от напълно законните, нали?
— Но кокаин…
— Спомагателна операция, скъпа — усмихна се Естильо. — Нима забравяш за меката опаковка? Нямах намерение да ти разкривам това, но тази свиня Круз си пъха носа дето не му е работа… Защо му трябваше да прибира сачмите от хафний? Наложи се да взема мерки… Не бих позволил да ви убият заради шепа метал…
— Значи се занимаваш с контрабанда на хафний — изгледа го продължително Ръсел.
— Браво, сеньор Слейд — иронично се усмихна Естильо. — Много проницателно откритие! Наистина изнасям тези метални сачми. Японците ги купуват от мой концерн в Западна Германия. Аз ги прехвърлям тук, а те имат грижата да ги мушнат в някоя пратка с кокаин…
— И не знаеш за какво им е самият кокаин, така ли? — подхвърли Тори. — Защото са създали супер наркотик, който убива в рамките на няколко месеца.
— Наистина? — учудено я изгледа Естильо, после поклати глава: — Ти ме познаваш, Тори. Аз съм бизнесмен. Мотивирам се от печалбата, идеологията и политиката не ме интересуват. Мислех, че си сигурна в това…
Най-ужасното беше, че наистина бе така. Тори прекрасно знаеше какъв е Естильо, докъде може да стигне. Бяха приятели. Това не беше особено ласкаво за нея самата…
— Хафният се използва при ядрените реактори, нали? — попита Ръсел. — За тяхното спиране, доколкото зная…
— Аз продавам хафний — уточни Естильо. — Не зная за какво се използва.
— А на кого го продаваш? — попита Тори. — На коя японска компания? Казвай, копеле!
— Искам да зная и нещо друго — добави Ръсел. — Ти ли поръча убийството на Ариел Соларес?
— Ариел беше мой приятел! — натъртено рече Естильо. — И все още страдам от смъртта му! — думите му прозвучаха така, сякаш Ръсел му беше нанесъл страшна обида.
— Тогава кой го уби? — попита Ръсел.
— Знаеш ли, би трябвало да ви убия и двамата — изръмжа аржентинецът. — Това е най-логичният ход. Бизнесменът в душата ми настоява да ви отстраня, преди да сте направили нови поразии… — очите му се преместиха върху лицето на Тори. — Но ти си моето котенце, никога не бих ти сторил зло…
— Нищо не разбирам — тръсна глава тя. — Поведението ти е отвратително! Готов си да продаваш и купуваш какво ли не, само в името на печалбата, без да мислиш за последиците!
— Прости ми.
— Никога!
— Аз пък ти прощавам, котенце — тъжно я изгледа Естильо. — И в това се крие разликата между нас. Аз те приемам такава, каквато си… С доброто и лошото. Никога не си имала приятел като мен… Не го съзнаваш, разбира се — сви рамене и се обърна към хората си: — На летището ги чака частният им самолет. Изпратете ги до там, погрижете се да нямат проблеми с митницата и емиграционните служби — извърна се към Тори и добави: — Когато пристигнеш в Япония, иди да се видиш с Хитасура — твоя приятел якудза…
— Откъде знаеш за Хитасура?
— Погрешен въпрос — поклати глава Естильо. — Правилният е какво знае Хитасура?
Тори се втренчи в него. В душата й се блъскаха толкова много противоречиви чувства, че не знаеше дали някога ще успее да ги разбере. Даваше си сметка, че Естильо ги беше закрилял по време на цялата мисия и без него едва ли биха се справили. Защо тогава не може да му прости участието в контрабандата на супер кокаина? Или просто беше засегната, че я излъга за естеството на бизнеса си? Възможно ли е да се чувства наранена от това?
— Адиос, сеньор Слейд — махна с ръка Естильо. — Сбогом, котенце… Чакат ме страшно много задачи. Ще се погрижа тази свиня Круз да си получи заслуженото, а после ще организирам достойно погребение на Соня — очите му за последен път пробягаха по лицето на Тори. — Може би ще се помолиш за нея…