— Но не и очарованието от поддръжката им — добави иронично младият мъж, който се казваше Ръсел Слейд. — Англичаните обичат сами да се грижат за своите градини, нали?
— Така и трябва — кимна събеседникът му, чието име беше Бърнард Годуин. Лекото ловно сако от „Хенри Пул“, наметнато върху раменете му, беше толкова безупречно, колкото и градината му. Солидните обувки от „Джон Лоб“ меко проблясваха на слънцето, дебелите им подметки бяха създадени за далеч по-тежки преходи. — Когато човек разполага с ограничено късче земя, той неволно се стреми да го обработва със собствените си ръце… — тялото му се завъртя, очите му се заковаха в лицето на Слейд. По-младият мъж знаеше, че в подобни моменти не трябва да отмества поглед, тъй като Годуин неизменно ще приеме това като признак на слабост — Но ние сме в Америка, Ръсел. Тук земята не е проблем, тя е безкрайна… Още преди век каубоите са разбрали това, с цената на кръв и пот… Но земята, безкрайните пространства около нас е и нашето основно предимство пред англичани, европейци и японци.
— Земята ли?
— Не в буквален смисъл, разбира се. По-скоро притежанието на земята. То ни кара да действаме и реагираме по свой, особен начин. Свързва ни най-тясно и със съветските хора. — Бърнард Годуин никога не употребяваше термина „руснаци“. За него руснаците бяха просто една народност, населяваща територията на Съветския съюз заедно с латвийци, литовци и естонци, с кавказци и украинци, грузинци и арменци, различните мюсюлмански общности… Обединени от общи закони, тези народности представляваха един затворен свят, един микрокосмос със свой собствен живот. Бърнард Годуин беше изучавал този свят в продължение на години. Същото важеше и за Ръсел Слейд, но неговите заключения се разминаваха значително от тези на Годуин. Той беше твърдо убеден, че колкото по-остър е проблемът с малцинствата в СССР, толкова по-добре. Това принуждава правителството да отделя много време на вътрешните проблеми, изтощава го, пречи му да взема важни решения на международната арена. Господи, нима Бърнард не вижда всичко това? Идеите му за подпомагане на руското правителство за решаване на малцинствените проблеми бяха напълно налудничави. С гласност или без нея, Русия е далеч по-податлива на манипулации, когато й липсва вътрешен баланс. Това беше твърдото убеждение на Слейд.
— Съветският народ, слава богу, не се идентифицира с руския народ — промълви Годуин и внимателно заобиколи една цветна леха. — Всяко малцинство там прилича на узрял плод, който иска да се отърси от дървото — майка. Наближава времето, когато край това самотно дърво ще поникне цяла нова гора…
Ръсел Слейд мрачно поклати глава. Това е един мъртъв и ненужен проблем, особено когато става въпрос за дейността на „Алеята“, помисли си той. Защо Бърнард продължава да се занимава с него?
— Това има ли нещо общо с идеята да се обърнем отново към Тори Нън? — попита на глас той.
— Тори Нън е твой проблем още от самото начало — отвърна Годуин и вдигна тънката си като на жена ръка — И продължава да е твой проблем…
От едва забележимата промяна в гласа му Слейд разбра, че е пристъпил невидимата граница и побърза да отстъпи крачка назад, към твърда земя. Беше готов да приеме своето наказание, да го изтърпи като мъж.
— Добре — въздъхна той — Признавам, че привличането на Тори Нън може би ще се окаже грешка…
— То вече се оказа грешка — хладно го изгледа Годуин. — Особено по отношение на Соларес…
— Да. Жалко, че изгубихме толкова добър агент.
— Искам да ти напомня, че не играем бейзбол — все така хладно подхвърли Годуин. — Тук не става въпрос за точки, спечелени от противника. Става въпрос за смърт на близък човек, от семейството ни…
„Ето защо ме е привикал старецът в лятната си къща“, въздъхна Ръсел Слейд. Полянки, птички, цветя — всичко това внушава едно пасторално спокойствие. Но не и поведението на стария Годуин, който беше язвителен и изпълнен с мрачна енергия както винаги.
Погледна го крадешком. Пред очите му беше живото доказателство, че не бива да храни никакви илюзии за свобода на действие, въпреки поста директор на „Алеята“. Пред очите му беше създателят на тази институция — жилав и в отлична форма, въпреки слуховете за влошено здраве и дори близка смърт. Слейд дължеше бързата си кариера изцяло на този човек — истински майстор в подмолните интриги и комбинации, успял да изгради една уникална за историята на Съединените щати организация, Бог знае защо наречена „Алеята“. Организация, която се занимаваше с шпионаж, но едновременно с това привличаше в редиците си най-изявените съвременни мислители от цял свят… Естествено кариерата на Слейд се дължеше и на личните му качества. Старецът бързо откри, че Ръсел има уникалната дарба да събира и обработва откъслечните сведения на оперативните агенти, пръснати по света, да сглобява вярната картина дори на най-сложните заговори. Често постигаше това благодарение на голата си интуиция, която рядко го подвеждаше. В допълнение на това се оказа отличен администратор, боравеше майсторски с бюджета, оптимизираше хора и ресурси като никой друг. Годуин искрено се възхищаваше на тези качества и съответно ги възнагради.