Стомахът на Слейд се сви от леката, презрителна и малко иронична усмивка, появила се върху лицето на възрастния мъж.
— Извинявай — подхвърли Годуин. — Често забравям, че нямаш опит в оперативната работа… — Заяждане или просто уточняване на факти? При Годуин човек никога не можеше да е сигурен. — Но едно време така се работеше, аз също извървях пътя си… — Тръсна глава, тонът му се промени. — Но ти имаш опит в други области, Ръсел. И аз те уверявам, че високо го ценя. Само понякога ми става мъчно за старите и отдавна забравени методи на работа, в които все пак имаше нещо човешко.
— По дяволите! — избухна Слейд. — Зная, че съм взел правилното решение! Бях сигурен, че Ариел Соларес ще привлече Тори Нън на наша страна. Естествено, с помощта на малко мед върху въдицата… В противен случай тя с положителност нямаше да прояви интерес.
— Разбира се, че е така — кимна Годуин. — Но всичко това щеше да е излишно, ако навремето я беше направил приятел и съюзник, а не обикновен оперативен агент, нали?
Тори щеше да е тук, при нас, а Ариел щеше да е жив…
Слейд отдавна знаеше, че най-добрата реакция срещу ударите под кръста на Годуин е да се правиш, че изобщо не ги усещаш. Защото старецът откликва единствено на благоразумни доводи, гневните крясъци го оставят напълно равнодушен.
— Соларес трябваше да събуди интереса й, като й позволи да хвърли поглед към част от дейността си — започна със спокоен тон той. — У нас съществуваха известни съмнения относно физическото й състояние, ето защо той трябваше да я подложи на скрит тест. Идеята беше да търсим евентуалните недостатъци в психическото и физическото й състояние. Планът ни беше отличен във всяко отношение, логиката му беше желязна. Но в процеса на изпълнението му Соларес вероятно е проявил моментна небрежност и това му струваше живота.
— Соларес беше от твоите хора, получаваше заповедите си директно от теб. Може би именно липсата на оперативен опит от твоя страна е причина за провала. Аз изчаквах, не исках да се намесвам в операцията. Но сега трябва да разгледаме мотивите ти, при това с крайно внимание. Главен сред тях е желанието ти да подмамиш Тори Нън, да я измъкнеш от изолацията и отново да я включиш в екипа си. Нали така?
— Забравяш, че ти лично одобри решението да я консервираме — подхвърли Слейд и веднага съжали за думите си. В стремежа си да установи контрол над разговора, той неволно попадна в един от словесните капани на Годуин.
— Дадох съгласието си, Ръсел — промърмори онзи, упорито бранейки всеки милиметър от завоеванията си. — Но нищо повече. Решението беше изцяло твое.
— Нима искаш да кажеш, че не си бил съгласен с него? — изгледа го продължително Слейд.
— А ти нарочно ли се правиш на тапа? — избягна прекия отговор Годуин. — Решението беше твое! Ти го взе, ти трябва да се оправяше последиците!
— Какви последици? — учудено попита Слейд. — Ситуацията няма развитие.
— Глупости! — процеди старецът и главата му се наклони по посока на Слейд. — Твоите отношения с Тори Нън са недовършени, Ръсел. Да, по отношение на Соларес решението ти беше правилно. Но трябва да разбереш, че причините за това решение са били погрешни. „Ситуацията“, както я наричаш, може да се дефинира съвсем кратко: измама с психологически нюанси.
— Лично ще се погрижа за Тори Нън? — избухна отново Слейд. — Това стига ли ти?
— Искам моят директор да се концентрира върху кризата и това е всичко — успокоително отвърна Годуин, после направи една от майсторските си паузи. Никой не умееше да сменя ритъма на разговора като Бърнард Годуин. — Какво е заключението на гробарите? — така наричаха екипа от опитни криминалисти и патологоанатоми на „Алеята“, който анализираше „мокрите операции“.
— Все още го бавят — отвърна Слейд. — Убиецът на Соларес е неизвестен.
— Някакви предположения?
— Не обичам догадките — рязко отвърна по-младият мъж, учуден и малко разочарован от факта, че събеседникът му все още е в състояние да го разпитва. — Ти си ме учил на това, Бърнард. Догадките най-често водят до погрешни заключения.