Тори спря поглед върху майка си. Изключително красива на млади години и изящна в зряла възраст, днес Лаура Нън продължаваше да изглежда отлично. Въпреки че беше прехвърлила шестдесетте, кестенявата й коса беше все така блестяща, зелените й очи светеха с младежка сила, а бялата кожа на лицето, непознаваща грим, беше гладка и свежа, без нито една бръчица. Сякаш времето тече, без да я докосва… Е, в крайна сметка това е Лос Анджелис, помисли си Тори. Местното общество се радва на здраво генетично наследство и опитни пластични хирурзи. Комбинацията между двете прогонва старостта с онази категоричност, с която Бог е прогнил Адам и Ева от рая… С една отлика, разбира се. Тук, за разлика от рая, грехът се радва на всеобщо уважение, превръща се в неразделна съставка на успеха… Какво казваше Елис Нън? А, да… „В Лос Анжелис грехът се радва на най-голям успех“. Тук човек можеше да се измъкне от миналото както змията се измъква от старата си кожа, единственото условие е да се придържаш към правилата на играта и да имаш успех. Сега, в този миг… А правилата са прости: мачкаш тези под теб и целуваш задниците на тези над теб…
Лаура Нън разгъна ленената салфетка върху завивките.
— Хайде, започвай — усмихна се тя. — Мария е станала по тъмно, за да ти приготви всичко, което обичаш.
Тори погледна финия, обсипан с цветя порцелан от Лимож, сребърните прибори на „Тифани“, произведени през 30-те години на века. Главата й се изпълни със спомени за детството, особено за прекрасната градина, която бяха създали родителите й.
Помислила, че се колебае, Лаура Нън меко настоя:
— Хапни, скъпа. Ще бъде грехота да не обърнеш внимание на тази прекрасна закуска. Знаеш каква готвачка е Мария и колко много обича да те глези…
Тори се усмихна, на лицето й неволно се появи невинното детско изражение. Откри, че е гладна като вълк, едва когато пое първата хапка храна.
Лаура Нън гледаше как унищожава закуската с онова любезно внимание, с което хората наблюдават звездите.
— Елис обеща днес да се прибере навреме — съобщи тя. — А ти ще ми обещаеш, че няма да водиш битка с него. Нали, скъпа?
— Никога не съм водила битка с него — натъртено отвърна Тори.
— Оставям те — изправи се Лаура Нън. — Вероятно имаш нужда да се оправиш…
— Не — хвана ръката й Тори и я придърпа към леглото. — Малко съм… неориентирана и това е всичко — на лицето й изплува усмивка. — Няма да водя битка с татко, разбира се. Обещавам. С това отдавна е приключено.
— Много добре — усмихна се Лаура Нън. — Значи можем да преминем на по-важни неща. Например твоето щастие… Виждам, че продължаваш да си сама. Скрито се надявах, че ще се появиш в компанията на приятел или поне на някакъв мъж…
Сърцето на Тори се сви.
— Оценявам твоята загриженост, мамо — промълви тя. — Но съм решила да обърна гръб на мъжете, поне за известно време… — видя как се удължава физиономията на Лаура Нън и неволно се усмихна. — Не, не е това, което си мислиш. Просто за момента предпочитам да бъда сама…
— Но това е толкова тъжно, скъпа — промълви Лаура, Нън. „Все още не може да се освободи от многобройните роли, които беше играла в киното, помисли си Тори. Тази й беше сред най-любимите… Ролята на грижовна майка на затворено дете, филмът май се казваше «Притежание»…“ — Човек трябва да има компания, не може да е сам… Присъствието на близък човек е като топлината и светлината, като въздуха, който дишаме…
„Както обикновено мнението на Лаура Нън се покрива напълно с общоприетото мнение, помисли си Тори. Но все пак не бива да я съди толкова строго. Нали именно нейните възгледи и очаквания я бяха крепили в тежки минути? Нали те бяха основен лек за болката й?“
— Хората постоянно го правят, мамо — промълви успокоително тя. — Няма нищо страшно…
— Разбира се, че го правят — кимна Лаура Нън. — Но това не означава, че е правилно… Искам да бъдеш щастлива. Цял живот съм искала това… За теб и… и за Грег…
— Но татко…
— Ти ми обеща нещо, скъпа — прекъсна я Лаура Нън. — Баща ти е като куче, захапало кокал. Страхувам се, че никога няма да се откаже… — погледна Тори и я взе в прегръдките си. — Господи, от време на време си приличате като две капки вода…
— Може би точно затова той не ме одобрява — отвърна Тори. Опита се да го каже небрежно, но в гласа й се промъкна горчивина.