Прекоси хола и отвори вратата, която водеше в кабинета на майка й. Този на баща й се намираше в противоположния край на къщата. Тук нищо не беше променено и едва ли някога щеше да се промени. Покрити с многобройни пластове черен лак, стените блестяха като метализирани.
Те бяха натежали от снимки в метални рамки, също както старото пиано и резбованото френско писалище със секретер, на което биха завидели десетки музеи по света. Повечето бяха черно-бели, но имаше и цветни. Работа на професионални фотографи, с рекламна цел. Всички без изключение на Лаура Нън.
Майката на Тори се къпеше във фантастично сияние, някаква смесица от мечти и лунна светлина. „Постигането на подобно осветление за снимки е истинско изкуство, макар и непризнато“, помисли си Тори. Нищо чудно, че хиляди мъже по света бяха влюбени в Лаура Нън, а още повече жени и завиждаха…
Преди време „Холивуд рипортър“ я нарече „Последната велика богиня на киното“. В това определение очевидно се съдържаше голяма доза истина, тъй като филмите на Лаура Нън продължаваха да приковават вниманието на публиката и привличаха зрителите с нещо повече от имената на известни режисьори като Алфред Хичкок, Хауърд Хокс и Джон Хюстън. Те бяха ярка демонстрация на нежеланието на една звезда да се примири с оковите на предварително сдъвкания имидж, създаван в затворените снимачни площадки на големите студия. Лаура Нън положително притежаваше качествата, които превръщат в „богове“ и „богини“ повечето нейни колеги от екрана, но в допълнение на това беше и отлична актриса. Именно тази комбинация я правеше безценна и несравнима с никого…
Тори направи опит да не вижда собствените си черти в многобройните майчини образи по стените, но както обикновено не успя. Още от най-ранно детство й бяха внушили, че ако прилича на майка си, тя неизбежно ще дублира огромната й слава. Естествено, по време на специалната си подготовка тя бързо разбра, че няма нищо по-измамно от подобни внушения. Но чувството остана, вкоренено дълбоко в душата й…
Излезе от кабинета и се насочи към апартамента в съседство. Там бяха покоите на Грег. Странно, но всичко й се стори променено. В обзавеждането доминираха синьото и бялото — любимите цветове на Грег. Стените бяха окичени с флагове от Техническия университет на Калифорния, с медали и спортни трофеи. Преди години Грег беше спечелил националното първенство по скокове във вода и маратонско бягане… Снимките на брат й си бяха все същите, но въпреки това чувството за промяна остана в душата й.
Очите й попаднаха на една нейна снимка. Типично калифорнийско момиче с дълга руса коса, стройно и загоряло от слънцето тяло, широки рамене и дълги здрави крака. Зелени, широко разположени очи, смущаващо прями и открити, пламтящи от предизвикателство. За пръв път си даде сметка, че всичките й снимки бяха осветени или от преките слънчеви лъчи, или от отражението им във водата. Плувният басейн…
Плувният басейн в райската градина на детството беше богат на спомени. Нещо като музей на съзнанието. Когато мислеше за него, в главата й неизменно се появяваше спомен от очакването… Напрегнатото очакване на ръба на трамплина с изпънато тяло и затаен дъх. После идваше ред на свободния полет в пространството, на сложните акробатически фигури, сред които мимолетно проблясва синята, тръпнеща в очакване водна повърхност… Грохотът на водата в ушите, пяна в ноздрите, хладни тръпки по тялото… Изскача като тапа на повърхността, а баща й, наведен над ръба, доволно казва: „Почти като Грег, ангелче… Почти като Грег!“
Очите й попаднаха на две пожълтели изрезки от вестници, тикнати под метална рамка. Сърцето й ускори ритъма си, ръката й колебливо се протегна и ги взе. Първата беше вестникарска снимка, на която Грег стоеше редом със съветския космонавт Виктор Шевченко. Двамата бяха вдигнали ръце за поздрав, лицата им се усмихваха срещу камерата. Бяха облечени в скафандри, на които пишеше НАСА — СССР, снимката беше направена малко преди изстрелването на кораба им от руския космодрум Байконур. В дъното на снимката се виждаха очертанията на гигантската ракета — носител „Енергия СЛ-17“, накичена с шест овални резервоара за гориво.
„ТЮРАТАМ, БАЙКОНУР, 17 май, (АП). Днес светът приветства едно историческо събитие. Американският астронавт Грег Нън и съветският космонавт Виктор Шевченко излетяха с космическия модул «Один-Галактика II» за първия пилотиран полет до планетата Марс.