Едно колкото рисковано, толкова и скъпо начинание за овладяването на Космоса, принудило двете суперсили да обединят ресурсите си. Служители на НАСА работиха на съветския космодрум в продължение на повече от година, за да осигурят успешното изстрелване…“
Тори прекъсна четенето. Отдавна знаеше всичко, написано за полета, наизуст. Очите й се върнаха към снимката на Грег и Шевченко. Отново изпита смайване от приликата между тях — красиви, здрави, самоуверени младежи. Сякаш избраниците да полетят в Космоса растат и се възпитават заедно, пренебрегвайки различията на раса и национална принадлежност… Но тя не забравяше, че в жилите на Грег тече и руска кръв, в нейните също… Какво ирония на съдбата, Господи!
Спомни си колко се гордееше с Грег в онзи ден. Залепена за екрана на телевизора, тя с вълнение наблюдаваше изстрелването на космическия кораб, огромните бели облаци, засенчили ясното небе на Русия. После ракетата се превърна в ярка звезда и изчезна… Въздъхна и с нежелание сгъна изрезката.
Знаеше какво има на втората изрезка, дори без да я разгръща. Направи усилие на волята и втренчи поглед в официалната снимка на Грег, направена в лабораториите на НАСА. Ново, по-трудно и почти перверзно усилие, очите й пробягаха по печатните редове:
„МОСКВА, 11 декември, (АП) — Грегъри Нън, американският астронавт — участник в космическата експедиция до Марс, заедно със съветския си колега Виктор Шевченко беше официално обявен за мъртъв. Това е съдържанието на съвместната декларация на ТАСС и американски дипломатически представители в Москва.
Грегъри Нън беше ко-пилот на космическия кораб «Один-Галактика II», който предприе първия в човешката история опит да кацне на планетата Марс. Мисията бе официално прекратена преди шест седмици, когато «инцидент от неизвестен характер» доведе до смъртта на Нън и сериозни повреди на «Один-Галактика II».
Вчера около полунощ специалните спасителни екипи успяха да открият космическата капсула и да проникнат в нея. Те потвърдиха смъртта на господин Нън, но отказаха подробности за състоянието на господин Шевченко, за когото се знае, че е оцелял.
Районът за приводняване в Черно море беше обхванат от силна морска буря и специалистите изразяваха сериозни съмнения в успеха на спасителната операция. В нея взеха участие много кораби на съветския морски флот, включително тежкият крайцер «Потемкин»…“
— Мили боже! — прошепна Тори и натика изрезките обратно в нишата. Окичените с флагчета и снимки стени изведнъж й се сториха непоносими, изпита чувството, че се задушава.
Изскочи; навън и се облегна на затворената врата. Дишаше тежко, останала в компанията на бележитите флорентинци и собствените си спомени.
По-късно я повикаха да се срещне с баща си. Слънцето на великолепния калифорнийски ден лениво проблясваше между клоните на олеандрите. Тори вървеше между цветните лехи и се чудеше на бързината, с която попадна под влиянието на познатата градина. Вече не беше в състояние да се концентрира върху проблемите на външния свят, да мисли за събитията, които се разиграват извън стените на този дом. Също като някога…
Елис Нън я очакваше в беседката от тиково дърво, издигната в дъното на градината, отвъд плувния басейн с олимпийски размери. Цялата конструкция беше увита в бръшлян и ментова глициния. Елис Нън изпитваше искрено възхищение към глицинията — едно жилаво и упорито растение, което издържаше на горещини и суша.
Усмихна се и я стисна в мечешка прегръдка.
— Здравей, ангелче.
Този път прояви благоразумието да не й говори на руски, както беше правил много пъти, въпреки протестите й. „Така няма да забравиш откъде идва семейството ти“, обичаше да казва Елис Нън. От тялото му се излъчваше приятна миризма, смесица от тютюн и мъжки одеколон. Същата, която Тори помнеше от дете.
Елис Нън правеше всичко възможно да изглежда американец, но в Европа винаги го вземаха за местен. Може би защото притежаваше северняшка красота, комбинирана с типично славянска физика, едър и здрав.
Името си беше сменил малко преди да кандидатства в Станфорд. В онези години това все още не беше университетът с безупречна репутация, но Елис Нън получи едно наистина великолепно образование. Стана Елис Нън не защото се срамуваше от истинското си име, а защото обичаше Америка с цялата си душа и искаше да се слее с нея. Докато Тори все още не можеше да разбере какво значи едно истинско американско име…