За разлика от съпруга й, Саката не обичаше продължителното мъжко мълчание. По време на срещите си с Хоно той разговаряше с нея дълго и на всякакви теми. Личеше, че му е приятно, от тези разговори сякаш извличаше своя, особена интимност. Хоно слушаше разсъжденията му, отговаряше на въпросите му, свенливо отстъпваше пред настояванията му и казваше няколко думи за себе си. Тя също се чувстваше щастлива с него, но така и не се запита точно защо… Беше й странно, че един мъж изпитва наслада от диалога си с нея, че търси мнението й… Какуей беше влюбен в съвременна Япония, искрено се прекланяше пред новата й мощ. „Днес сме далеч по-устойчиви — казваше той. — Вече можем да се справим с всяко предизвикателство. А младите хора като теб имат шансове, които бяха немислими дори за предишното поколение… Изпитвам носталгия по старата Япония — безкомпромисна и твърда като острието на катана, — само когато тази нова й гъвкава устойчивост се изражда в корупция… И Мишима мисли като мен…“
Истината беше проста. Двамата изпитваха дълбока симпатия един към друг, Хоно считаше Саката за един от малкото си истински приятели. Ето защо сега трябва да оправдае неговото доверие…
Душата й потръпна при представата за компрометиращите факти, които е оставил след себе си Саката. Сигурно наистина са ужасяващи, след като го принудиха да посегне на живота си. Как ли ще се отразят на нея — една слаба жена, след като с лекота отнесоха един твърд самурай?
Но не можеше да се оттегли и прекрасно го знаеше. Вече беше стъпила на пътеката, връщане назад нямаше. „Гири“ я задължаваше да открие всичко онова, което беше отнело живота на Какуей Саката.
Следователно трябва да реши как да употреби този ключ. Съзнаваше, че няма да се справи сама.
Пътят към разрешаване на загадката беше само един и вече започваше да се очертава в главата й. Тялото й се разтърси от вледеняващ ужас.
Марс Петрович Волков също беше животно, но породата му нямаше нищо общо с тази на Валери Бондасенко. Преди всичко, защото не беше нито украинец, нито представител на някое от другите малцинства в СССР. Беше роден в Москва, при това в „Белия град“ — центъра на столицата, недалеч от квартирата на Валери. В резултат притежаваше онова особено самочувствие на кореняк московчанин, което може да бъде разбрано само от старите жители на Париж или Ню Йорк. Всички останали без съмнение биха се възмутили от арогантността в поведението на Волков, независимо от опитите му да я прикрие с любезност и внимание.
Марс Волков обичаше да се представя не за професионален политик и партиен функционер (какъвто беше извън всякакво съмнение), а за човек, който просто решава проблемите на другите. „Аз съм като стенографите в КГБ — заяви той още при първата си среща с Ирина. — Сякаш съм заключен в някое от дълбоките подземия на Любянка и правя неимоверни усилия да придам смисъл на безсмисленото… Но, за разлика от този клиничен пример, аз работя с живи хора, под ярката дневна светлина…“
Строго погледнато, това не беше цялата истина, нещата бяха далеч по-сложни. Защото главната задача на Марс Волков беше да придаде патриотична окраска на някои определено диверсионни актове, насочени срещу правителството на СССР. И той, подобно на Валери, се занимаваше с тъмната част от живота в тази страна. Беше член на бригадата бояджии, които определяха с какъв цвят да се покрие старата фасада.
Точно в тази област бяха и фундаменталните противоречия между него и Валери. Марс поддържаше тезата, че старите структури не се нуждаят от пребоядисване, а от пълна подмяна. За Валери обаче тази идея беше опасна и намирисваше на саботаж.
Ирина беше в течение на всички слухове. Беше й пределно ясно, че въпреки публичното съгласие с идеите на Волков, донесли му голяма популярност в Конгреса на народните депутати, Валери е човекът, който държи в ръцете си реалната власт. Марс правеше всичко възможно да прокара своите идеи в Политбюро, позициите му изглеждаха много силни. Но в най-добрия случай щеше да се добере до второто място — както всички предишни противници на Валери. После щеше да настъпи неизбежното: отстраняване от ЦК и изпращането му в някое затънтено място, далеч от Москва, далеч от реалната власт. Кога ще стане това до голяма степен зависеше и лично от Ирина, от успеха на операцията по съблазняването.