Марс Волков имаше вид на кинозвезда. От съветски тип, разбира се, но все пак кинозвезда. Беше висок и слаб, със светли очи и високи скули на човек, израснал сред безкрайната степ. Косата му беше синкавочерна и изключително права, носеше я сресана назад и плътно зализана върху черепа. Макар и с тънки устни, устата му беше добре очертана и щедра, брадичката — подчертано решителна. Единственият му недостатък бяха несъразмерно малките ушички, но те не загрозяваха външния му вид, а по-скоро му придаваха допълнително очарование. Казано с две думи, Волков беше нещо повече от красив мъж — беше привлекателен…
Това направи задачата на Ирина не чак толкова противна, но в началото не й беше от Бог знае каква полза. Движеше я чувството за абсолютна свобода при установяване на контакта (Валери се оказа прав, да го вземат мътните!), това й помогна впоследствие и да го съблазни с професионална лекота, сякаш цял живот беше играла подобна роля. При първия им сексуален контакт главата й беше замаяна от това чувство, стана й дори малко страшно от удоволствието да бъде двулична.
Вече не беше работната крава в Министерството на образованието, не беше отрепката, на която възлагат нежелана от никого работа и на която никой не обръща внимание. До този момент се виждаше единствено като дъщеря на своите родители, или по-скоро на майка си и мъжа й, загинал по време на някакви маневри… До този момент в душата й неизбежно потрепваше един тъжен, дори страшен въпрос: „Това ли е животът? Възможно ли е това да е съдбата на една жена, наречена Ирина Викторовна Пономарьова?“ Най-сетне получи отговор, най-сетне разбра това, което й казваше Валери. Имаше и друга Ирина на този свят — хладна и независима, устремена към свободата. В мига, в който усети как Марс Волков се влюбва в нея и я иска повече от всички други жени на света, сърцето й потръпна от чувство на триумф, а очите й зърнаха новата Ирина — горда, свободна, прекрасна… Да, тази жена съществува, влиянието й върху хора с важни позиции тепърва щеше да се почувства!
Марс беше избран за депутат от Москва — една несъмнено престижна позиция в Конгреса. Избирателните му райони включваха Съветската федерация по бейзбол и Звездното градче — квартала, в който живееха и работеха всички съветски космонавти. От няколко години насам той беше главен ръководител на космическата програма на страната, а Ирина подозираше, че именно поради този пост му бяха поверили и грижите за развитието на бейзбола.
Тя бързо разбра, че Валери има основателни причини да се страхува от Марс. Възгледите им се различаваха коренно, а от самия Марс се излъчваше наистина царствена властност. Ако се беше родил в Америка, той несъмнено би стигнал далеч във всяка област на обществено-политическия живот, но в Русия на царствеността се гледаше с подозрение и безпокойство.
Там, където Валери си пробиваше път с груба сила и заплахи, Марс използваше чара си. Валери принуждаваше хората да му се подчиняват, докато Марс печелеше политически дивиденти главно по пътя на убеждението. И, както сам признаваше, основната му задача бе да прогони страха от душите на хората. Страхът, който изпитваха от Валери Бондасенко…
— Чувствам се като сьомга — призна й той една вечер, след като тя го попита защо не се докосва до храната, която му беше приготвила. — Винаги плувам нагоре, срещу течението… Но въпреки усилията ми, Валери Денисович ще ме победи… Така, както побеждава всички… — потърси очите й, на лицето му се появи неспокойна усмивка. — Хората казват, че всичките му врагове почиват под Кремълската стена…
— Това са пораженски приказки — възрази Ирина.
— Тази вечер наистина се чувствам победен — въздъхна той.
— Но утре ще…
— Утре ще бъде различно, така ли? Това искаше да кажеш… — сви рамене и примирително промърмори: — Е, кой знае… Може и да си права…
Тя седна до него и хвана ръката му.
— Кажи какво се е случило.
— Не, няма смисъл. Прекалено потискащо е… За тази вечер ми стигат мрачните мисли. Ще излезем и ще се напием с подлютена водка, искаш ли?
Речено-сторено. Ирина го остави да говори на воля. Той имаше такова настроение, а тя искаше да го опознае още по-добре. Държеше се като прилежна студентка по време на лекции — попиваше и запаметяваше откъслечната информация за живота му с жаждата, с която би се готвила за държавен изпит.