Ирина усети, че атмосферата е особена, защитните му реакции са заспали, времето на риска наближаваше… Ще трябва да опита, просто за да знае дали продължава да я подозира, да я счита за чужд човек…
— От къде получаваш всичките си лоши новини? — небрежно попита тя.
— От тук — въздъхна той и почука с пръст папката пред себе си. — Ето от това тук…
Ирина знаеше, че купчината папки върху бюрото представляват интерес както за нея, така и за Валери, но беше достатъчно умна, за да го покаже. Това би било равносилно на самоубийство.
Протегна се в леглото, въпросът й прозвуча глухо от прозявката:
— Какво е то?
Марс затвори папката, изпусна облак дим и спря замислен поглед върху голото й, небрежно отпуснато тяло. Ирина изпита неприятното чувство, че е разкрита, при това отдавна. „Не, стисна зъби тя. Това е невъзможно!“
После Марс отвори друга папка и започна да прелиства страниците. Ирина с облекчение разбра, че погледът му не е бил предназначен за нея, а за нещо друго, някъде далеч…
— Хафний… — промърмори той.
Ирина отвори очи и объркано примигна. На какъв език беше това?
— Какво каза? — попита с недоумение тя.
Той повтори странната дума, после поясни, без да вдига глава:
— Метал с особен състав, който се използва за контрол на прътите с ядрено гориво в реакторите… Най-вече на тези, които се монтират в атомните подводници… — прелисти една страница и тя остана с чувството, че чете дефиницията като от учебник. — Изпитваме остър недостиг от хафний, особено след като Западът го включи в списъка на стратегическите стоки, забранени за износ в соцлагера според изискванията на КОКОМ…
Запали нова турска цигара от фаса на предишната, пръстите му отново прелистиха страниците:
— Години се борихме да създадем сигурен канал за доставка на хафний… И когато най-накрая успяхме, КОКОМ се намеси. Фирмата производител в Япония беше закрита, въпреки че според документите първата пратка вече беше на път. Толкоз. Никакви обяснения, никакви контакти. Доставките секнаха…
Изправи се, напълни чашата с кафе и прибави вътре няколко капки водка. После се върна зад бюрото и потъна в размисъл. Мълчанието се проточи дълго, Ирина беше сигурна, че отдавна е забравил мисълта си.
— А какво стана с първата пратка? — попита накрая тя.
— Отначало мислехме, че е била конфискувана от японските власти — въздъхна Марс и остави чашата си върху плота на бюрото. — И е предадена за съхранение на Токийската областта прокуратура… Такъв е редът там… Но седмица по-късно получихме съобщение, че пратката е тръгнала преди закриването на фирмата и бяхме дискретно помолени да приведем стойността й… Верността на това съобщение беше потвърдена и от независим източник… Но бедата е там, че ние така и не получихме този хафний…
— Нали сам каза, че каналът е бил прекъснат? — седна в леглото Ирина.
Марс въздъхна, затвори папката и пристъпи към леглото.
— В известен смисъл това е вярно — погледна я той. — Изпратихме специален екип, който трябваше да провери канала по обратен път, чак до доставчика… Но открихме само смърт. Всяка брънка на веригата беше акуратно прекъсната, нашите хора бяха намирани с отрязани езици, натикани в устата им… Не особено приятен начин да умреш, нали?
Ирина неволно потръпна, но беше твърде заинтригувана, за да спре.
— А каква е съдбата на хафния? — попита тя.
— Един въпрос за шестстотин милиона долара, както биха се изразили американците… — мрачно се усмихна Марс и седна на леглото до нея. Очите му одобрително пробягаха по голото й тяло, възбудата му буквално можеше да се пипне с ръка. — Най-логичното обяснение беше, че пратката е отмъкната от терористи… Заехме се със съответните проучвания, но ударихме на камък. Това стана преди три седмици…
— Но къде тогава е проклетият метал? — промърмори тя и плъзна пръсти около наедряващото змийче между краката му. Наведе се, езикът й пробяга по зърната на гърдите му. — Ти знаеш, нали?
— Знам — дрезгаво отговори Марс. — И едновременно с това не знам… — Клепачите му потрепнаха и се затвориха, дишането му започна да се учестява. — Хафният е тук, в Русия… Но не знаем къде точно и това ни плаши…
Хоно Канзей се беше заклела да не се вижда повече с Големия Езо, но развоят на събитията я принуди да пристъпи клетвата си. Карма…