Озоваха се в тунел с две платна, очертани от жълто-оранжеви светлини. Пътуваха по него в продължение на десетина минути, бетонната настилка се изви стръмно нагоре и не след дълго отново се озоваха сред зелените поля на Вирджиния. Но този път периметърът беше очертан от висока ограда, намираха се в модерна ферма за развъждане на коне — истинския дом на „Алеята“.
Бърнард Годуин ги очакваше пред главния вход. Зърна Тори да слиза от задната врата на лимузината и на лицето му изгря широка усмивка. А тя с изненада установи, че изобщо не се е променил от времето на последната им среща: от фигурата му все така се излъчваше самоуверената решителност на опитен римски пълководец и мъдър държавник. Никога в живота си не беше виждала човек, на когото толкова много приляга мантията на властта. В сравнение с него Ръсел изглеждаше неуверен ученик. Имаше чувството, че Бърнард Годуин се нуждае от властта така, както бебето се нуждае от майчиното мляко; както собствената й майка се нуждае от постоянните си артистични превъплъщения. Лишен от власт, той би загинал в рамките на двадесет и четири часа…
— Господи, Тори! Изглеждаш сто пъти по-добре отпреди година и половина! — Бърнард пристъпи крачка напред и топло я прегърна, устните му леко докоснаха ухото й. — Страшно се радвам, че отново си тук!
В следващия миг вече я отдалечаваше от себе си, главата му се извърна към лимузината:
— Браво, Ръсел! Успя да я доведеш отново у дома…
По традиция рапортите се приемаха в тапициран с плюш апартамент, напълно изолиран от останалата част на сградата. В него дори електрическото захранване беше самостоятелно, от специално монтирани генератори. Всъщност целият комплекс беше напълно независим в енергийно отношение — Бърнард Годуин беше успял да се пребори за това още при създаването на „Алеята“. Тежките и скъпи генератори бяха монтирани по такъв начин, че правеха невъзможно използването на каквито и да било подслушвателни устройства.
Мебелировката в апартамента беше типична за елитен мъжки клуб — солидна и удобна, със спартански нюанс. Точно по тази причина Тори реши да се облече подчертано женствено, дори провокативно. Осемнадесет месеца не беше стъпвала тук, в този могъщ център на тайната власт. Затова искаше завръщането й да се усети, особено от мъжете, които упражняват тази власт…
Настаниха се около солидна маса от полирано дърво, отрупана със сандвичи, пресни плодове, кафе и сокове. Тори не беше сигурна, че има апетит, но си взе от всичко — ей така, по навик… Тук разговорите неизменно се провеждаха свободно, с дълги паузи за похапване… Механично наблягаше на боровинките — плодовете, които фигурираха в списъка на тъй наречената оперативна храна. По време на Втората световна война боровинките са били неразделна част от менюто на бойните пилоти, тъй като съдържат ензим, който изостря зрението…
Тори вдигна глава и хвърли очаквателен поглед към Бърнард. Но той само поклати глава и кратко рече:
— Започвай, Ръсел.
Ръсел Слейд извади гланцирана папка. На корицата пишеше „Сладолед“, горният десен ъгъл беше пресечен от алена черта. Това означаваше, че съдържанието на папката е строго секретно и не може да бъде размножавано или изнасяно извън периметъра на „Алеята“ без РД — лично разрешение на директора.
Ръсел прочисти гърлото си и започна:
— Тори, по време на полета вече ти споменах, че нашите противници готвят една изключително опасна операция. Не се шегувах, нито пък преувеличавах… Става въпрос за разпространение на наркотици в глобален мащаб.
— Кокаин?
Ръсел и Бърнард Годуин размениха кратки погледи, после по-младият мъж кимна с глава:
— И да, и не… Нещата станаха достатъчно лоши, когато южноамериканските наркобарони започнаха да подкупват своите правителства, превръщайки ги в съучастници на целия процес — от отглеждането до разпространението на кокаина… Сега обаче сме изправени пред нов, още по-опасен момент, който заплашва пряко националната сигурност на Съединените щати.