Замълча и отпи глътка портокалов сок. А Тори си припомни, че Ръсел Слейд е изключително добър в разговорите, винаги знае кога и по какъв начин да привлича вниманието на събеседниците си.
— Първият обезпокоителен сигнал дойде преди около година — продължи той. — Умря едно хлапе във Вашингтон… Зная, че това не звучи особено убедително, но по време на разследването излязоха наяве някои доста странни, бих казал дори смразяващи обстоятелства. Първо: хлапето беше момиче на около петнадесет години, бяло момиче от добро семейство. Тъжно или не, именно този факт привлече нашето внимание… Ако жертвата беше някое обикновено хлапе от улицата, ние едва ли щяхме да се занимаваме с нея…
Но бащата на това момиче се оказа не само състоятелен, но и доста влиятелен човек, твърдо решен да разкрие загадката на нещастието, което сполетяло семейството му. За тази цел наел опитен специалист — бивш главен съдебен лекар на Ню Йорк, който се пенсионирал преди време и пишел мемоарите си. Умен тип, който знае къде и как да се рови. Когато предал предварителните си заключения на бащата, онзи бил толкова разтревожен, че започнал да звъни на приятелите си в правителството. Вдига се шум, информацията влиза и в нашите компютри. Бях принуден да взема незабавни мерки и изпратих Ариел Соларес да получи лични впечатления от участниците в случая.
Ръсел откачи лист хартия от машинката на папката и го подаде на Тори:
— Това е заключението на съдебния лекар. Няма смисъл да го четеш цялото, аз ще ти го предам в резюме: въпросното петнадесетгодишно момиче не е починало от свръхдоза наркотик (каквото е първоначалното медицинско заключение), а от системна злоупотреба с кокаин.
В стаята се възцари тишина. Тори бе принудена да признае пред себе си, че Ръсел не е забравил как се борави с драматичните паузи.
— Надявам се, че започваш да схващаш пред каква главоблъсканица бяхме изправени. Нима е възможно петнадесетгодишно хлапе да умре от системна злоупотреба с кокаин? Криминалистите са категорични, че за достигането на този фатален етап са нужни поне десет години здраво друсане, при това с тежки наркотици. Нещо невъзможно в нашия случай, нали? Но доказателството въпреки всичко беше пред очите ни!
Пръстите на Ръсел несъзнателно потънаха в джоба на сакото и Тори разбра, че търси цигари. Овладя се почти веднага и отпи нова глътка сок.
— Наетият от бащата патолог се блъска над загадката в продължение на шест седмици — продължи Слейд. — Но той наистина е един изключително умен стар пес и успява да я разреши… Момичето действително е вземало кокаин, но едва в продължение на три месеца… — очите му се заковаха върху лицето на Тори. — За три месеца организмът й се скапва така, сякаш е злоупотребявала с наркотици цели десет години! Как е възможно това? Отговорът дава самият кокаин… На пръв поглед една съвсем нормална дрога, този кокаин показва доста странни свойства, когато е подложен на задълбочен молекулярен анализ. Отначало отклоненията ни се струваха незначителни, но ние си направихме труда да възстановим точния му състав в една от нашите лаборатории. Ефектът върху опитните мишки беше поразителен. Оказа се, че този наркотик е силна отрова, просто и ясно… Естествено той не действа като отрова и не предизвиква бърза смърт. В сравнение с него обикновеният кокаин изглежда като безвредна бучка захар… Защото новата субстанция не само възбужда до крайност човека, който я употребява, но и е изключително прилепчива. Който я опита веднъж, вече не може да се откаже. Една истинска бомба с часовников механизъм, който се задейства максимум след три месеца и организмът е мъртъв…
Тори се замисли върху чутото, после вдигна глава:
— В тази връзка ли си изпратил Ариел в Буенос Айрес?
— Да.
— А двамата якудза в тунелите?
Ръсел стрелна с поглед Бърнард Годуин, после очите му се върнаха към Тори:
— Ариел стигна до заключението, че те са свързани с нелегалния канал на дрогата. После, както пише в последния му рапорт, той е открил друга, още по-обезпокоителна връзка между Якудза и супер кокаина…
— Чакай малко — прекъсна го Тори. — Нима твърдиш, че японците произвеждат този наркотик?
— По всичко личи, че е така — кимна Ръсел.
— Откъде е получил Ариел тази информация? Кои са осведомителите?
— Не знаем това — призна Ръсел. — Успя да ме убеди, че трябва да прекратим всички обичайни контакти помежду си, иначе едва ли ще успее да проникне сред мрежата… Знаеш какво означава това: никакъв ежедневен контрол, никакви регулярни рапорти, никаква подкрепа в случай на нужда… Каза, че действа в изключително опасна обстановка и ако бъде заподозрян… — млъкна и сведе поглед към надписа „сладолед“ в ръцете си. „Вероятно не вижда нищо, а просто си спомня за загиналия агент“, съобрази Тори.