— Така възникна идеята за твоето привличане — вдигна глава Ръсел. — Ти познаваш японците, тяхната култура. Те никога нищо не откриват сами, но сложат ли ръка върху даден прототип, могат да го усъвършенстват като никой друг на този свят…
— Не е вярно, че не правят открития — поклати глава Тори.
— Знаеш какво има предвид Ръсел — намеси се за пръв път Бърнард. — Този кокаин не е синтезиран по изкуствен начин. Оригиналната дрога е основна съставка в него, само така той се превръща в най-страшното оръжие, изобретено някога от човека…
— Но в това няма логика! — изгледа ги последователно Тори. — Защо японците ще искат да създадат този супер наркотик? Ако е за пари, всичко би било наред… Но защо им е да го превръщат в оръжие? Това е чудовищно!
— Напълно съм съгласен с теб — кимна Бърнард Годуин. — Но определени среди в нашата администрация са твърдо убедени, че от няколко години насам Япония води необявена икономическа война с Щатите и няма да се спре пред нищо, за да постигне победата… — облиза устните си, както правеше винаги, когато е изправен пред труден проблем. — Лично аз не вярвам на тази теза, но ще останеш изненадана, ако ти кажа колко хора на Капитолийския хълм са убедени в нейното съществуване, да не говорим за Белия дом… — изражението на лицето му беше все така твърдо и решително. Лице на истински лидер. — За момента сме сигурни единствено в това, което успя да разкрие Ариел: супер кокаинът действително е създаден от японците. От теб искаме да разкриеш останалото: кой го произвежда, кой го купува, защо го купува… А после ще имаш възможността да ги пратиш по дяволите, веднъж и завинаги!
— Опитай се бъдеш по-толерантна с Ръсел — рече Бърнард Годуин. — Той е добър човек.
— Той ме уволни! — отвърна Тори.
— Вярно, при това с мое съгласие…
— С твое какво?!
— Тори, аз те обучих на всичко и много те обичам. Включих те сред агентите на „Алеята“ с ясното съзнание какъв риск поемам. Защото бях убеден, че твоите изключителни умствени и физически качества ще вземат превес над останалото: склонността ти към бунт и неподчинение, към рисковани решения…
Но, за добро или лошо, „Алеята“ е организация с военизирани структури и ти вече познаваш част от тяхното действие. Никой не може да нарушава правилника, тъй като това заплашва сигурността на цялата организация. А ти се опита да сториш точно това и понесе последиците. Ръсел постъпи така, както би постъпил всеки директор, затова престани да го обвиняваш…
Намираха се на просторната затревена площ, изпъстрена с препятствия за прескачане. Наоколо не се виждаше жива душа, но въпреки това те се придържаха в близост до храстите и дърветата — естествена преграда срещу електронното подслушване от разстояние.
— Добре — въздъхна Тори. — Може би наистина се отнасям несправедливо с него. Но това не означава, че се отказвам от претенциите си.
— А какви са те?
— Да се завърна на работа при определени от мен условия.
— Това ми звучи твърде опасно, за да го приема безпрекословно — усмихна се Бърнард. — Кажи ми какво точно искаш.
Тори помисли за миг, после тръсна глава и започна:
— Не искам да нарушавам правилника, искам просто мъничко да го променя. Искам пълна свобода на действие при…
— Невъзможно!
— Вие имате нужда от мен, нали?
Бърнард се извърна, очите му я пронизаха.
— Хайде да престанем с този танц, Тори — изръмжа той. — Познаваме се прекалено добре. Ние имаме нужда от теб, но и ти имаш нужда от нас. Ако отречеш този факт, аз незабавно ще прекратя всякакви контакти с теб. Защото това би означавало, че се самозаблуждаваш, следователно лесно би могла да заблудиш и нас. Не мога да позволя подобен развой на събитията, каквото и да ми струва това. Ти обичаш лова и опасността, обичаш дори кръвта, която се плиска около теб… Не, излишно е да го отричаш — и двамата знаем, че е истина… Ти обичаш танца пред лицето на смъртта, Тори. И умееш да го правиш така, както никой друг…
Настъпи пауза, нарушавана единствено от почукването на кълвача, скрит в листака над главите им.