— Ако ме изслушаш, вероятно ще приемеш това, което искам — промълви най-сетне Тори.
— Съмнявам се — поклати глава Бърнард. — Но все пак искам да го чуя…
Отново закрачиха напред и спряха едва когато стигнаха сянката на няколко огромни клена. Под тях беше хладно и лъхаше на влага, на огряната от слънцето поляна кротко пасяха коне. Картината беше идилично спокойна.
— Искам РД, което ще ми дава незабавен достъп до секретен материали — заяви Тори. — Да има постоянно действие, защото иначе ще губя твърде много време… И още нещо — искам Ръсел за партньор в оперативната работа!
Мълчанието, което последва, беше толкова тежко, че Тори чу хрупането на конските зъби от поне шестстотин метра разстояние. Това беше личното й отмъщение към Ръсел Слейд: да изкара бюрократа от чистичката канцелария, да го натика в калта, да го изправи срещу лицето на врага… И да надзърне в очите на смъртта, ако има късмет, разбира се…
Нито за миг не се разколеба от думите на Бърнард. Някогашен актьор, той прекрасно умееше да насища изразите си с емоции. Но Тори беше израснала в тази среда и отдавна беше имунизирана срещу поведение от подобен род.
— Мястото на директора не е на фронта… — промълви най-сетне Бърнард.
— Въпреки това аз…
— Не мога да позволя това.
Тори се извърна и подигравателно отдаде чест:
— Тогава ще се видим след още година и половина!
— Тори, ти също имаш нужда от нас…
Тя направи крачка по посока на слънцето, Бърнард протегна ръка да я спре.
— Окей — въздъхна той. — Ще получиш постоянното си РД — пръстите му се увиха около ръката й. — Никога не съм те молил за каквото и да било, Тори… Но сега ще го направя. Ние наистина имаме нужда от теб! Далеч повече, отколкото беше склонен да покаже Ръсел. Но и той е човек, и той притежава чувство за гордост… Може би и ти се нуждаеш от нас повече, отколкото си склонна да признаеш. Дявол да го вземе, прекрасно знаеш, че в думите ми има истина, нали?
Тори издържа погледа му, без да мигне.
— Искам Ръсел за партньор, Бърнард!
— Защо?
— Тук, в тази херметически затворена ферма, той е страхотно изолиран, Бърнард. Също както в блиндираните си лимузини и обезопасените самолети. За разлика от теб, той е напълно откъснат от света. Спомни си… Твоят опит не се изчерпваше единствено с екипа умни глави и оперативния център, нали? От време на време считаше за необходимо да отлепиш ухо от безжичните телефони и да го опреш в земята. Ръсел ще бъде заплаха за мен, ако остане тук и единствената му грижа бъде да ме засипва със заповеди. Така е постъпвал с Ариел, така се готви да постъпи с мен. Дай ми го за партньор. Опитът ще му бъде от полза, а и на мен ще помогне…
— Не съм сигурен, че точно тази мисия е най-подходяща за подобни експерименти.
Сега беше ред на Тори да се втренчи в лицето му.
— Искаш да кажеш, че е твърде опасна за него, но мен можеш да ме похарчиш, така ли?
— На този етап не мога да си позволя да изгубя нито един от двама ви — поклати глава Бърнард, но в поведението му се долови колебание.
— Но не можеш да позволиш и разпространението на новия кокаин, нали? Разполагаш с доказателства, че този процес вече е започнал. А представяш ли си как ще завърши? Ако тази мисия не стартира, Ръсел вероятно няма да има шанс за участие в друга…
— Как успя да те убеди? — учудено го изгледа Ръсел. — Сигурен съм, че идеята не е била твоя…
— Не ставай нагъл! — сряза го Бърнард. — Аз я одобрих и това е важното!
— Винаги си проявявал слабост към нея — въздъхна Ръсел.
— При това съвсем основателно. Струва ми се, че ти така и не успя да оцениш по достойнство таланта на Тори…
— Донякъде си прав — неохотно се съгласи Ръсел. — Но аз никога не съм изпитвал стопроцентово доверие в нея. Не, не в обикновения смисъл на думата… Но поведението й страда от хронична непредвидимост. Зная, че я доведе тук с надеждата да се отърси от бунтарството. Но сам виждаш, че никога няма да стигне зрелостта, нали?
— Не съм убеден, че „зрелост“ е най-подходящата оперативна дума — поклати глава Бърнард. — Тя просто ненавижда организации от всякакъв вид, а аз започвам да се убеждавам, че това е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Особено за задачите, които й поставяме…
Ръсел презрително изсумтя.
— Ще разбереш какво имам предвид, само ако се освободиш от личната си антипатия — продължи Бърнард. — Омразата към организациите я прави сто процента сигурна. Представяш ли си, че някой някога би могъл да я презавербува? Изключено! В този смисъл тя е чиста като сняг, а свободният дух завинаги ще я остави такава. Трябва да си благодарен на Бога, че разполагаш с такъв агент…