Соня извади късче оризова хартия от чекмеджето на тоалетката, разкъса цигарата и изсипа тютюна върху него. Отгоре прибави ситен бял прашец, по всяка вероятност кокаин. Нави цигарата на руло и я залепи с език, после запали и жадно дръпна. Само след няколко секунди кафявите й очи започнаха да се изцъклят, а зениците им станаха огромни.
Тори изпита желанието да помогне на това нещастно момиче. Да протегне ръка, да я убеди, че е жива, че съществува независимо от Круз и Орола, дори от призрака на Рубен, мъртвия любим… Не го стори, просто защото видя, че вече е късно. Соня беше добра жена, попаднала в тежка ситуация.
В мига, в който е приела плановете на братята Орола, тя е продала душата си на дявола. Връщане назад нямаше. Единственото нещо, с което Тори би могла да й помогне, беше да направи пътуването й по-малко болезнено…
Неволно се запита дали може да се довери на някого тук.
Доверие заслужават хората, но тук такива няма. Всички са бездушни призраци, движени единствено от алчност и жажда за отмъщение. Греховете на прокълнатите… Тежката миризма на кокаина я удари в носа, започна да й прилошава. Миризмата на безнадеждната корупция…
— Е, добре — промърмори на глас тя, усещайки как косъмчетата на врата й настръхват. Ситуацията беше крайно опасна, на карта беше заложен успехът на цялата мисия. Искаше й се да вярва, че помага на една жена в отчаяно положение, но въпреки това не можеше да се отърве от чувството, че току-що е сключила сделка със зъл демон…
— Хей, момичета, добре ли си прекарвате тук? — ухили се Круз. — По какъв начин се забавлявате? Мъжете не обичат да си показват пишките, затова се чудя вие какво можете да си покажете… — поведението му беше преднамерено грубо, все още не беше се освободил от възбудата на убийството. Очевидно беше от хората, за които проливането на кръв е свързано с върховна наслада.
— Двете със Соня говорихме за важни неща — подхвърли Тори.
— Така ли? — презрително я изгледа Круз. — За какви? Може би за нов модел вибратори? — горилите зад гърба му се ухилиха като добре дресирани животни.
Тори пристъпи крачка напред и спря на метър от него.
— Соня е видяла как един от най-доверените ти хора сигнализира на убиеца!
— Лъжеш! — изкрещя Круз и се извърна към Соня с такава злоба, че тя неволно подскочи, въпреки влиянието на кокаина: — Защо не ми го каза веднага?
— На практика не е разбрала какво вижда — намеси се успокоително Тори. — Изясни си го едва сега, след като я разпитах…
— Това е невъзможно! — изкрещя Круз.
— Напротив — поклати глава Тори. — Именно по този начин убиецът е успял да се промъкне достатъчно близо, за да използва онзи малък пистолет…
Круз млъкна.
— Помисли си — продължи да го кове Тори. — Подобен, атентат е лишен от всякакъв смисъл, ако братята Орола не са разчитали на своя агент сред обкръжението ти…
— Защо пък трябва да ти вярвам? — изръмжа Круз и впи кървясалите си очички в лицето й.
— И аз това се питам — сви рамене Тори. — Не съм направила нищо да спечеля доверието ти. Само ти спасих живота на онази арена…
— Може би си го направила по съвсем прозаични причини, а? — зловещо се ухили Круз и многозначително потърка пръстите си.
— Това е без значение — поклати глава Тори. — Важното е, че един от твоите лейтенанти работи за Орола.
— Ти го казваш!
Тори разигра колебание, после бавно вдигна глава:
— Мисля, че можем да ти бъдем от помощ… — кимна по посока на Ръсел и добави: — Сеньор Слейд е нашият експерт по разкриване на „къртици“.
— На какво? — попита с недоумение Круз.
— На „къртици“ — повтори Ръсел. — Това са агентите на врага, успели да се внедрят в твоята организация.
— Аха — кимна Круз. — Къртици значи… — очите му враждебно опипаха лицето на Ръсел. — И как ги вадиш от дупките?
Ръсел неволно си спомни думите, които му беше прошепнала Тори: „Надявам се, че си добър импровизатор…“
— Имам си начин — отвърна на глас той. — Просто ги надушвам…
Пристъпи към скупчилите се до вратата горили и започна да ги оглежда. Някои отвръщаха на погледа му с откровено любопитство, други го гледаха враждебно. Но нито един не отклони погледа си.