— Благодаря за вниманието — кимна Ръсел. — Но нищо от изброеното не ни върши работа… Бихме предпочели малко информация…
— Така ли? — лицето на Круз помръкна, очевидно не одобри внезапната промяна в хода на разговора. — Каква информация? Аз не съм информатор, не търгувам с тази стока.
Соня пристъпи между двамата, безпогрешно забелязала признаците на зараждащия се гняв у своя господар. Изправи се съвсем близо до Круз, бръкна в пазвата си и измъкна дебела златна верижка, на която висеше камък с изящен обков. Взе ръката му и притисна пръстите му около камъка.
— Тези хора ни носят късмет, корасон — прошепна тя. — Усещам го с цялата си душа… Ти също, нали? Вонята на Орола се разтапя и изчезва, същото става и с мъката от убийството на Рега — там, в далечния Буенос Айрес… Чужденците донесоха тази промяна, корасон… Ето, нима не усещаш новия вкус в устата си? Богатият вкус на парите се завръща… Вкусът на страшно много пари!
Достатъчно близо, за да чува тихите думи на Соня, Тори се почувства привлечена и отвратена едновременно. В гласа на тъмнокосата жена имаше нещо дълбоко интимно, блясъкът му се отразяваше в очите й. Сякаш започна да прави секс с господаря си направо тук, пред очите на всички…
Вече разполагаше с късче от мозайката. Рега действително е бил човек на Круз. Но защо са го убили онези от Якудза? Какво каза единият от тях в мрачните тунели? „От него вече няма полза…“
— Войната избухна с пълна сила именно когато Орола убиха Рега — поклати глава Круз. — А от нея имат полза единствено търговците на оръжие…
— Круз — обади се Тори. — Рега не е бил убит от Орола.
— Ти пък откъде знаеш това? — намръщено я изгледа той.
— Натъкнах се на убийците му в Буенос Айрес — поясни тя. — И за малко не изгубих живота си. Те бяха японски гангстери…
— Японски гангстери? — изсмя се недоверчиво Круз, после лицето му изведнъж помръкна. — За глупак ли ме вземаш?
— Нищо подобно, корасон — обади се Соня, продължавайки да притиска пръстите му около амулета си. — Помисли малко… Рега поддържаше контакт с изключително богат купувач, парите течаха като река… Именно по тази причина изпрати него в Буенос Айрес, нали? Не обикновен превозвач, а един от най-доверените си лейтенанти… Тя казва истината, корасон. Нима не виждаш как всичко съвпада?
— Но за какво им е на японците толкова много кокаин? — възкликна Круз.
— Точно това се опитваме да открием — отвърна Тори.
— Виждаш ли, корасон? — възбудено извика Соня. — Те наистина ни носят късмет!
— Трябва да разберем защо японците са очистили Рега — обади се Ръсел. — Той е бил единствената им връзка с доставчика…
Круз се замисли.
— Възможни са два отговора — въздъхна най-сетне той. — Или не искат повече доставки, или са намерили по-изгоден партньор.
— Знаем със сигурност, че кокаин все още им трябва — поклати глава Ръсел.
— Възможно ли е да са получили по-изгодна оферта от Орола? — попита Тори.
— В такива огромни количества? — попита Круз, после поклати глава. — Веднага бих разбрал… Не, ако японците имат нов доставчик, той с положителност не е картелът Кали!
— Кой е тогава? — изгледа го продължително Ръсел.
Круз помълча, после сви рамене и несигурно подхвърли:
— Може би е просто слух — знаете какво влияние имат слуховете тук… Но… През последните няколко месеца упорито се говори, че в планините на провинция Мета е заработила нова и модерна фабрика за производство на кокаин. Това е на изток от тук, малко след като се прекоси река Манакасия… Местността е дива и непристъпна, няма начин да се проверяват никакви слухове… Затова не им обръщаме внимание…
— Чия територия е това? — попита Ръсел.
— Нито на Орола, нито моя — сви рамене Круз. — Там всичко е под контрола на колумбийската армия и ОАС… — имаше предвид Отдела за административна сигурност към правителството, чиято задача беше да контролира наркокартелите, като преследва всички кокалерос — дребните производители на наркотика. — По принцип са калпави, но при определени обстоятелства могат да бъдат опасни…