Пета глава
Liano negro
Тори откри рисунките върху кората на едно дърво в джунглата. Груби и примитивни, издълбани от неизвестна ръка, те излъчваха сила. Бебе, река, мъж без крака, друг мъж, разпънат на кръст, старец без очи, мъртвец…
— Какво, по дяволите, означават? — попита Ръсел.
— Митове — отвърна Естильо.
— Аз не вярвам в митове! — отсече Ръсел, обърна гръб на дървото и започна да оглежда местността.
— Хорхе Луис Боргес — един от най-добрите наши поети, казва, че митът е една безкрайно опростена реалност — подхвърли Естильо. — Така всеки може да я разбере…
— И ти вярваш на това, така ли? — обърна се Ръсел.
— Тук човек трябва да вярва — обади се тихо Тори. — Особено когато се намира в непознатата и враждебна джунгла… Опасно е да твърдим, че мит и реалност са две различни неща. Защото тук значението им се слива, разликата между тях изчезва.
— Защо непрекъснато се стремиш да демонстрираш познания? — изгледа я Ръсел. — Защо искаш да покажеш някакво превъзходство над мен?
— Защото ти си мъж, а аз не съм — отвърна Тори.
— И какво от това?
— Нищо особено. Но подобни неща те карат да си подозрителен спрямо мен, нали?
— Говориш глупости!
— Така ли?
Той й отправи един продължителен поглед, после въздъхна и смени темата:
— Стига! Закъсняваме…
Подминаха дървото с издълбаните фигури и потънаха в храсталаците на liano negro, черната джунгла.
Спряха за почивка чак около пладне. Въздухът беше дяволски влажен и горещ, телата им плуваха в пот. Извадиха манерките с вода, също и нещо за хапване.
— Естильо, какво символизират онези фигури? — попита Ръсел.
— Животът — дрезгаво отвърна аржентинецът. — Раждаме се, растем, съгрешаваме, получаваме наказание за греховете си и умираме… — хвърли в уста няколко хапки боб от консервата в ръката си и добави: — Предполагам, че е нещо като предупреждение… Местните „кампесиньос“ са много суеверни. За тях това е краят на света — liano negro е границата с неизвестното…
— А кой според теб е издълбал тези фигурки? — попита Ръсел.
Естильо кимна в посоката, към която се бяха отправили:
— Онзи, на когото принадлежат тези земи…
— И кой е той?
— Няма смисъл да правим догадки — въздъхна Естильо и се изправи. — Скоро ще разберем.
Продължиха пътя си и двадесетина минути по-късно стигнаха бреговете на река Манакасия. Водите й бяха мътнокафяви, задръстени от паднали дървета и гнили клони, течението не беше силно. Преодоляха я без особени трудности.
— Ако можем да вярваме на онзи пилот, фабриката за кокаин трябва да е някъде наблизо — промърмори Ръсел, след като се озоваха на противоположния бряг.
— Естильо! — прошепна напрегнато Тори. — Спри на място и ме слушай много внимателно! Не мърдай! Не извивай глава! — Заобиколи някакво паднало дърво и застана пред очите на аржентинеца. — Гледай право в мен! — В очите на Естильо се появи ужас. — Полазил те е скален бръмбар!
— Къде? — леко се раздвижиха устните на Естильо, докато тялото му се вцепеняваше от напрежение.
— Точно в основата на врата ти.
— Тори! — Естильо затвори очи, през тялото му премина едва доловима тръпка на ужас.
Видя, че се моли, с крайчеца на окото си забеляза и движението на Ръсел, насочил се към гърба на нещастника. Протегна ръка и стисна китката му между пръстите си, точно когато онзи се готвеше да бръсне гадината от врата на Естильо. Скалният бръмбар беше огромен екземпляр, почти колкото показалеца й. Черната му черупка — мъхеста и отвратителна, мрачно проблясваше на слънчевата светлина.
— Исках само да го перна — оправда се Ръсел.
— И тогава Естильо щеше да е мъртъв — отвърна Тори и посочи към насекомото. — Виждаш ли предните щипки? Вече са забити в кожата. Дори да си достатъчно бърз, те рефлективно ще изстрелят отровата си… — погледна го в очите и попита: — Знаеш ли защо го наричат скален бръмбар? Защото отровата му парализира централната нервна система на жертвата и тя буквално се вкаменява…
— Като погледа на Цирцея, а? — подхвърли Ръсел, но остана неподвижен на мястото си. — Спомних си лекцията за сливането на мит и реалност, която току-що ми изнесохте… — очите му изпитателно пробягаха по лицето на Тори. — Добре, но какво ще правим сега? Аз нямам никакъв опит със скалните бръмбари.