— Стълбичката е от другата страна — извика Ръсел. — Опитаме ли се да я използваме, онези автомати ще ни разкъсат на парчета!
— Естильо е прав — обади се Тори. — Не успеем ли да вдигнем тази машина във въздуха, с нас е свършено! — провери пълнителя на узито в ръцете си и кратко заповяда: — Сменете пълнителите! Трябва да сме сигурни, че разполагаме с достатъчно огнева мощ! — Очите й опипаха лицата на двамата мъже, сивкави под светлината на йодните прожектори. — Окей, да тръгваме!
Започнаха да стрелят още преди да изскочат от другата страна на лъскавия самолетен корем. Джипът беше по-близо, отколкото очакваха, до ушите им долетя пукането на карабините, което идваше от веригата войници в южния край на пистата.
— Никога няма да успеем да изправим тази стълбичка! — отчаяно извика Ръсел.
Тори светкавично прецени, че има право.
— От тук! — изкрещя тя и се понесе към отворения люк на товарния отсек.
Ръсел сграбчи Естильо и го блъсна към отвора, през това време Тори се обърна и пусна дълъг ред срещу връхлитащия джип. Ясно видя как един от войниците вътре извика и се люшна назад. Продължи да стреля, докато се увери, че и Ръсел е във вътрешността на самолета. После пусна един последен ред, скочи след него и затръшна вратичката.
Куршумите затропаха по обшивката с яростна интензивност, сякаш навън се беше разразила буря с градушка.
— По дяволите! — изръмжа Тори, разбута спътниците си и насочи лъча на фенерчето към малък люк, очертал се на тавана на товарния отсек. Нямаше време да си играе с ключалката. Извади револвера, прицели се и натисна спусъка. Капакът отскочи, товарното отделение се изпълни с електрическа светлина. Тори подскочи и изчезна в процепа, Ръсел и Естильо я последваха.
Затичаха към кабината. Самолетът беше празен и тя отправи кратка благодарност към Бога за този късмет. Хвърли се на пилотското място и започна да включва навигационните уреди.
— Не съм сигурна дали ще излетим — промърмори, без да се обръща конкретно към никого. — Но вдигнем ли се във въздуха, всичко ще бъде наред…
Ръсел зае мястото на втория пилот и започна проверка на предстартовия списък. Моторите равномерно забоботиха. Всичко изглеждаше наред, проблем създаваше единствено стрелбата на войниците отвън.
— Тръгвай! — нареди Ръсел, без да отделя поглед от контролните уреди. Тежкото туловище се размърда, самолетът тромаво се отлепи от мястото си и се насочи към пистата. Ръсел добави газ, стабилизира оборотите и започна да придърпва командния лост. Тори правеше същото. Машината подскочи и колелата й се отлепиха от пистата. Набра височина й направи лек завой. Далеч долу остана liano negro със своя чудовищен кокаинов град, неизвестния, но могъщ и коварен враг, съумял да организира умната контрабанда, наречена „мека опаковка“…
Книга втора
Здравата машина
По мое мнение нашият век се характеризира със съвършенството на средствата и неясно поставените цели.
Шеста глава
Москва, Звездното градче, Архангелское, Токио
Следващата среща на Ирина с Наташа Маякова беше лице в лице. Наташа имаше собствена школа за актьорско майсторство, в която работеха четирима инструктори, а самата тя водеше занятия един път седмично. Ирина се записа именно в нейната група.
Естествено, трябваше да се подложи на първоначално прослушване. Но това не й създаде особени проблеми, тъй като постоянното балансиране между Валери и Марс неусетно я беше превърнало в актриса, при това доста добра. Откри, че не изпитва сценична треска. Избра откъс от „Три сестри“ на Чехов — това й се струваше особено подходящо за случая. Вероятно беше чела добре, тъй като на следващия ден я уведомиха, че е приета в класа на Маякова.
Групата се състоеше от шест жени. Събираха се в една прашна задна стаичка на новия Московски театър, който Ирина харесваше далеч по-малко от стария.
Записа се под друго име, разбира се. Целта й беше да разкрие естеството на отношенията между Валери и Наташа Маякова, а след това да го използва срещу него и да измъкне информацията за „Бялата звезда“, от която се нуждаеше Марс. В групата се представи като Катя Бороская, а Марс с удоволствие й предостави фалшивите документи, необходими за записването. Не я попита защо са й необходими тези документи, а и тя не му каза. Все още беше много рано.