— И това ли е част от идеите ти за перестройката? — язвително попита тя.
Наташа се засмя, на лицето й отново се изписа онази очарователна свенливост, която объркваше Ирина.
— О, не — отвърна с въздишка тя. — Това са пълни глупости. Говоря ги просто защото моите ученици очакват нещо от тоя сорт… То им помага да се отпуснат.
— Опасни глупости! — натъртено рече Ирина и мрачно поклати глава.
— Така ли? С какво са толкова опасни?
— С това, че внушават заблуди. Че трябва да сме доволни, защото са ни позволили да тичаме без каишка из градината…
— Какво лошо има в това?
— Всичко! — тръсна глава Ирина. — Въпросът не е в каишката, а във факта, че все още ни третират като палета. Джаф, джаф!
Наташа поръча водка и „закуски“ — чиния с типични за Русия мезета. Проговори едва когато отново останаха сами:
— Олга, Маша и Ирина — трите Чехови сестри, часове наред мечтаят как един ден ще заминат за Москва… Не го правят, разбира се. А ние чак в края на пиесата разбираме, че всъщност живеят само на няколко километра от столицата. Мисля, че точно това състояние имаш предвид…
Ирина отново изпита желанието да се разкрещи, да скочи на крака и да попита: „Какво правиш с Валери Бондасенко? Следобед ли го чукаш, преди репетиция? Или споделяш леглото му нощем, когато мен ме няма?“
„Невъзможно! Чудовищно! Но защо мисля само за това?!“ Запази самообладание с цената на огромни усилия, неволно си даде сметка, че отново е на ръба на нервната криза. Тръсна глава да прогони мрачните мисли и каза:
— Колко си самодоволна, Господи! Убедена си, че знаеш каква си, че знаеш точно какво вършиш! Ръководиш малката си театрална школа с твърдото убеждение, че по този начин допринасяш за статута на жените в нашето общество. Но на практика се заблуждаваш, при това много дълбоко!
Ти си част от системата, точно както КГБ. Дори си по-опасна, защото всеки знае с какво се занимава КГБ. Докато ти се представяш за нещо, което не си… Подкрепяш системата с твърденията, че твоите ученици са свободни, внушаваш им, че за новия си статут трябва да благодарят именно на системата. Какво на практика е твоето послание? Не се оплаквайте, бъдете доволни, вършете това, което ви се казва! Вижте колко сте добре, колко сте свободни! Пълни глупости, драга!
— Предполагам, че ще искаш да напуснеш групата ми — въздъхна Наташа и довърши чая си.
— Нищо подобно. Мога да търпя глупостите, стига действително да овладея актьорското майсторство.
— Няма да са ти необходими кой знае колко уроци — отбеляза Наташа, докато им поднасяха водката и мезето.
Хапнаха и пийнаха, над масата се възцари мълчание. Ирина внимателно оглеждаше чуждестранните туристи, особено облеклото им. Винаги беше мечтала за хубави дрехи. Все още помнеше как се отби в един магазин за галантерия в Бостън и поиска да премери изящното копринено боди, което видя на витрината. Никога нямаше да забрави приятното, почти еротично чувство, което я обзе при докосването на божествената материя. Хвърли скрит поглед към Наташа и изведнъж изпита непреодолимо желание да сподели декадентските си мисли с нея. Душата й болезнено се сви, искаше й се да се разтвори към света, към близки хора…
— На сцената се стремим да правим разлика в персонажите — меко промълви Наташа. — Разликата между главните и второстепенните роли… Тази вечер ти доказа, че имаш талант за това…
Каза го с такава топлота и сърдечност, че Ирина без да иска промълви:
— Извинявай…
— Няма за какво — въздъхна Наташа и избърса устните си с книжна салфетка. — Предполагам, че напълно заслужавам упреците ти… От студентските години насам не бяха ме кастрили така безжалостно… Моят преподавател беше гениален актьор, но в класната стая — истински садист. Обожавах го, почти припаднах от радост, когато ме прие в групата си. После само ревях… Нощем се мятах в леглото, в главата ми кънтеше безпощадната му критика. Бях готова на всичко, за да получа дори една-единствена похвала…
— И получи ли я? — попита Ирина.
— Да, макар и по косвен начин — отвърна Наташа и поръча по още една водка. — Станах завършена актриса. Той искаше от мен само това, нищо друго… Веднъж призна, че само у мен виждал истински заложби, другите студенти били безлична маса… И правеше всичко възможно да развие тези заложби.