— Сторих това, което искаше от мен — отвърна тя, надявайки се гласът й да звучи спокойно и делово като неговия. — Нали аз открих връзката между Наташа и Валери?
— Ти я откри — кимна той. — И вече ти казах колко много съм ти благодарен за това. Двамата с Валери бяхме в нещо като безизходица… Никой не беше в състояние да наблюдава действията на другия… Просто познаваме лично сътрудниците ей и знаем кой на кого служи… — на лицето му се появи бледа усмивка. — Но после се появи ти, истински ангел небесен… Ето защо изпитвам огромна благодарност към теб.
Стъклата започнаха да се замъгляват и той смъкна своето леко надолу. Дъждовните капки зачукаха по ръба, рамото му бързо започна да овлажнява. Но той не му обърна внимание.
— В същото време съм доста озадачен, Ирина… Какво търсеше в апартамента на Валери?
— Търсех отговор на една загадка — въздъхна тя: — Загадката на „Бялата звезда“… — извърна се с лице към него, в душата й се блъскаха объркани въпроси. „Ти ли изтезава бедната Наташа, докато изтръгнеш мрачната тайна за болната дъщеря на Валери? Ти ли я уби, когато вече не ти вършеше работа? Копеле!“ Тръсна глава да се концентрира и тихо добави: — Нали това искаше от мен?
— И какво откри?
Усещаше пистолета в джоба му така, сякаш беше опрян в слепоочието й.
— Прерових целия апартамент, но не открих нищо.
— Освен това — каза той и сведе поглед към куфарчето в краката си. — Какво е?
— Компютърът на Валери.
— Внесен нелегално, разбира се — намръщи се той. — Точно в стила на Валери Денисович… — очите му се спряха върху лицето й. — Защо го взе?
„Не мърдай! КГБ.“
Ирина направи опит да се бори с парализиращия ужас, който се надигаше в душата й. Искаше отговорът й да прозвучи смислено, като в същото време не събужда подозренията му.
— Аз ще ти кажа — изпревари я той. — Подозирала си, че в компютъра се съхраняват тайните на „Бялата звезда“…
Съзнанието й се превърна в бучка лед.
— Да — прошепнаха устните й. Какво друго би могла да каже?
Марс замълча. Главата му бавно се отпусна на възглавничката над седалката, на устните му бавно изплува усмивка.
— Защо пък да не проверим това?
Едва сега Ирина разбра каква грешка е допуснала. Трябваше да изхвърли компютъра в боклука. Такава възможност се появи пред нея, но тя глупаво я пропусна. Далеч по-добре беше Валери да изгуби своята информация, но тя да не попада в ръцете на КГБ. Душата и проплака с кървави сълзи. За „Бялата звезда“, за Валери и Наташа, за самата нея… Това чудовище спечели. Сега Ирина прекрасно знаеше какво ще последва.
Включи чистачките, челното стъкло се прочисти. Разбира се, доколкото му позволяваше примитивната вентилационна система.
— Къде отиваме? — задавено попита тя. — В твоя апартамент?
— Не — поклати глава Марс. — Отиваме в Звездното градче.
Арбат неспокойно кръжеше във водата.
— Какво й става? — попита Лара.
— Не знам — отвърна Героя. Използваше странните пискливи звуци, които напоследък все по-често заместваха членоразделната реч, но Лара вече беше започнала да ги разбира. Арбат се закова на място, вдигна муцуна над водата и се намеси в разговора.
— Нещо не е наред — каза Героя.
— Какво?
— Не знам. И Арбат не знае. Но се е случило нещо ужасно…
— Волков?
— Може би — Героя доплува до делфина и обви ръце около тавата му. — Не се безпокой — прошепна той, после го повтори на странния, писклив език.
Едва тогава Лара си даде сметка за огромното безпокойство, което се криеше в душата му.
— Може би вече не трябва да се страхуваме толкова от другаря Волков — доплува до него тя. — Мисля, че успяхме да го убедим в това, което искахме… Той наистина вярва, че ти започваш да се превръщаш в нещо друго…
— Номерът не беше лош — усмихна се Героя. — Здравата го стресна с твоето гмуркане… Той така и не разбра какво се оплита в краката му, тъй като беше прекалено зает да наблюдава моята промяна…
— Или изигра ролята си, по безупречен начин — отбеляза Лара.
— Другарят Волков се погрижи да ми предостави достатъчно време за репетиции — продължаваше да се усмихва Героя.
Но Лара остана сериозна, ръката й леко докосна рамото му.
— Театърът би е театър, но аз наистина се безпокоя от облъчването, на което си бил изложен… Какво ще стане, когато се появят последиците от него?