— По всичко личи, че новото производство е свързано по някакъв начин с ядреното гориво — заключи той.
— Ядреното гориво? — повтори с недоверие Големия Езо и поклати глава. Не беше очаквал подобен ход на събитията. — Бизнесът на Кунио Мишита няма нищо общо с атомната енергия!
— Предполагам, че вече има — отвърна онзи.
— От кого Мишита купува този хафний?
— От една западногерманска фирма, която е собственост на аржентинец на име Естильо.
— Тя ли го произвежда? — попита Кои.
— Откъде да знам? — сви рамене вицепрезидентът.
Големия Езо хвърли озадачен поглед на спътницата си и тя поясни:
— Познавам добре тази германска компания, Кунио Мишита има няколко сделки с нея. Аржентинецът Естильо е посредник, нещо като брокер, който доставя редки суровини и материали. Хафният е един от тях… — замълча за момент, после се извърна към бизнесмена пред бара: — Знаете ли откъде доставя Естильо този хафний?
— Нямам никаква представа — отвърна онзи. — Мисля, че дори Тен-сан е в пълно неведение… — имаше предвид Фумида Тен, президента на корпорацията „Кага“. — Аз самият не познавам дори тази германска компания, зная само, че в Япония тя се представлява от „Будоко асошиейтс“…
— Юридическа кантора с изключително разнообразна дейност — отбеляза Големия Езо. — Имате ли представа точно кой от „Будоко“ се занимава с преките трансакции?
— Не — отвърна вицепрезидентът. — Не би трябвало дори да зная за съществуването на „Будоко“… Стана случайно… По принцип аз подписвам всички сметки на компанията, които едва след това отиват за осчетоводяване. Но плащанията на „Будоко“ не минаваха през мен…
Големия Езо довърши своето „асари“ и доволно млясна с уста.
— Нещо друго, което би представлявало интерес за мен? — попита той.
— В момента не мога да се сетя — отвърна вицепрезидентът на „Кага“. Закуската в чинията му беше недокосната, очите му пробягаха по нея с видимо съжаление. Сякаш вече не можеше да си спомни кога за последен път е имал апетит… — Впрочем, мисля че трябва да добавя още нещо… Според мен идеята за джойнт венчър не принадлежи на Мишита. По време на преговорите с него имаше и един друг човек, американец…
— Бизнесмен?
— Не, изобщо не приличаше на такъв. Представиха ни го като мистър Смит и това беше всичко…
Големия Езо кимна, хвърли няколко банкноти на масата и тръгна към изхода. Кои го последва. В продължение на няколко минути се разхождаха между оределите клиенти на пазара, просто защото мястото беше подходящо за разговор.
— В играта влизат нови и доста интересни участници — промърмори Големия Езо. — Това означава, че нашето любопитство се разширява, нали? Вече не преследваме само Мишита и Хитасура, а „Кага“ и една от най-солидните юридически кантори на страната… Къде е мястото на Хитасура в тази картина? Все още не можем да разкрием същността на отношенията му с Мишита, да не говорим за появата на тайнствения американец… Ти забелязала ли си около Мишита някой, който да отговаря на описанието на този „мистър Смит“?
— Не.
— Добре, засега ще оставим въпроса висящ — въздъхна Големия Езо. — Я ми кажи защо прояви интерес към доставчика на хафния?
— Не съм много сигурна — отвърна с въздишка Кои. — Но имам чувството, че нещо не се връзва…
— Допускаш, че нашият човек лъже?
— Не. Прекалено е уплашен от теб за подобна дързост. Според мен той не е в течение на нещата. Ние също. Пред очите ни се очертава безформена маса, лишена от отличителни белези. Все още не сме в състояние да я идентифицираме.
Големия Езо потъна в размисъл, разходката им продължи в мълчание.
Измина доста време, преди той да вдигне глава:
— Нещо друго да ти минава през главата?
— Да — кимна Кои. — Мисля, че е време да включим в играта дешифрираните дневници на Какуей Саката. С тяхна помощ ще открием какви са намеренията на Хитасура…
Големия Езо започна да клати глава още преди да я изслуша:
— Според мен той вероятно вече е запознат със съдържанието им… Нали брат му ги дешифрираше? Не мога да рискувам, това би означавало голямо унижение за мен.
— Тогава използвай дневниците срещу Кунио Мишита.
— Може. Но това няма да стане сега. Дневниците са всичко, с което разполагаме. Не искам да изстрелям единствения патрон в цевта на пистолета си, преди да съм напълно убеден, че и размахването му няма да свърши същата работа…