Кои се замисли, после бавно кимна с глава.
— Има и още нещо — подхвърли тя. — При споменаването на „Будоко асошиейтс“ в главата ми звънна предупредително звънче… Спомних си за него едва когато ме попита за редовните посетители на Мишита… Мисля, че сега е време да обсъдим по-подробно този въпрос. Един от съдружниците в „Будоко“ се нарича Йен Ясувара, млад и изключително талантлив юрист. Чувал ли си за него?
— Да — отвърна Големия Езо. — Интересното обаче е, че и ти си чувала за него. — Умът му бясно препускаше. Йен Ясувара беше главната причина за смъртната вражда между Фукуда и Тори Нън. Фукуда се сближи с него по настояване на Големия Езо, който проявяваше особен интерес към част от сделките на младия юрист. Задачата й беше да открие всичко, което би могло да влезе в употреба. Фактът, че е решила да вдигне крака пред Ясувара, изобщо не го вълнуваше, но това, че не откри нищо за сделките му, го накара да се замисли. После на сцената се появи Тори Нън и операцията се провали. Просто защото се оказа, че Фукуда все пак не е била напълно лишена от чувства…
А сега събитията се развиваха по съвсем друг начин. Оказа се, че Йен Ясувара поддържа връзка с Кунио Мишита. Възможно ли е именно тази връзка да е пропусната в дневниците на Саката?
— Какъв беше бизнесът на Ясувара и Мишита? — попита на глас Езо.
— Не знам — замислено поклати глава Кои. — Мишита нито веднъж не го прие в офиса си, аз самата не съм получавала нареждане за организиране на някаква среща… На практика едва ли бих научила нещо за Ясувара или „Будоко асошиейтс“, ако преговорите с „Кага“ за бъдещия джойнт венчър не бяха се затегнали… Именно заради тези преговори Мишита ми оставяше телефон, на който мога да го открия при евентуалното му отсъствие. Номерът винаги беше един и същ…
Спомням си, че настояваше всеки ден между два и три следобед да бъде свободен. Разбира се, аз не го попитах защо. Но няколко пъти го търсих на този телефон, особено когато преговорите с „Кага“ бяха в най-важната си фаза…
— А номерът се оказа на „Будоко асошиейтс“, така ли?
— Тъкмо това е интересното — въздъхна Кои. — Насреща неизменно вдигаше жена. Не беше секретарка, това ясно личеше от говора й… Освен това прехвърлянето на разговора не ставаше по обикновените вътрешни линии. Отначало помислих, че става въпрос за частен дом, но се оказа, че греша. Един ден, точно когато Мишита отсъстваше, от „Кага“ ни изпратиха папка с документи по специален куриер. Очевидно ставаше въпрос за важни документи, иначе биха ги пуснали по факса. Пликът беше запечатан с восъчния печат на „Кага“…
Позвъних на Мишита на специалния номер и му съобщих за пратката. Той ми каза да ида при него с плика, но да използвам метрото, а не служебен автомобил.
Кои замълча и потъна в размисъл.
— Отначало помислих, че се притеснява от уличните задръствания. По това време на деня метрото е най-бързият начин за придвижване в Токио. Сега обаче съм убедена, че е имал предвид сигурността. Двамата с Йен Ясувара се намираха в един частен клуб в Шинжуку. Достъпът до стаята им се охраняваше от жената, която отговаряше на телефона. Оказа се, че е Мама-сан, която притежава свой собствен „акачочин“. Бизнесът й бил да осигурява „абсолютна сигурност и уединение за важните си клиенти“ — това бяха собствените й думи…
— Разказът ти става все по-вълнуващ — отбеляза Големия Езо. — Мишита и Ясувара са работили върху толкова секретен проект, че никой от двамата не се е възползвал от удобствата на собствения си офис… — замисли се за миг, после попита: — А защо Мишита е решил да ти се довери?
— Честно казано, изобщо не съм си задавала този въпрос — отвърна Кои. — Бях съвършена в работата си, притежавах най-ценното качество за всяка секретарка: да бъда тиха и незабележима, почти невидима… Той ме приемаше като жив компютър със сръчни ръце, нищо повече. Изобщо не е подозирал, че човек като мен може да разсъждава самостоятелно…
— Толкова по-зле за него — изръмжа Големия Езо.
Йен Ясувара живееше в модерна къща на „Хироо“ в Минатоку и изглежда не се тревожеше от факта, че наоколо е пълно с новобогаташи и чужденци, които държат да демонстрират статута си. За хората, които отскоро разполагат със средства, изглежда е важно да се перчат пред останалите, помисли си Големия Езо, докато мерцедесът плавно се плъзгаше по широката улица. Това е проява на глупост и небрежност. Големия Езо беше доволен. Той живееше от небрежността на хората.