— Вижте — проплака умолително Ясувара. — Ще си имам сериозни неприятности, ако отговоря на този въпрос!
Големия Езо се засмя:
— Вие вече си имате сериозни неприятности, господин Ясувара. Бих казал — Най-сериозните възможни…
— Трябва да разберете, че… — започна младият мъж, но не успя да довърши изречението. Нокътят на Кои се заби на милиметри под окото му, от устата му излетя див вик. Направи опит да се отдръпне, но хватката на жената беше желязна.
— Да, да!… — изкрещя той. Дясното му око се зачерви, сълзи бликнаха изпод клепачите му. — Компанията на Естильо ме използва като посредник, задачата ми е да транспортирам известни количества специална стока…
— Под „специална“ имате предвид забранена, нали? — пожела да уточни Големия Езо. — А под „транспортиране“ — прехвърлянето на тази стока през границите без знанието на съответните митнически власти… Така ли е, господин Ясувара?
Младежът се поколеба, а Кои потопи показалеца си в кръвта и го опря в пресъхналите му устни.
— Да — дрезгаво отвърна Ясувара и тялото му се разтърси от страх.
— Откъде идат хафният на Естильо? — обади се за пръв път Кои и Ясувара подскочи от изненада. Явно не беше очаквал участието й в разпита.
— Моля ви! — простена той. — Моля ви!
Кои заплашително се наведе към него и тялото му се сгърчи.
— Естильо купува хафний от една френска компания — побърза да каже той. — Името й е „Лумиер д’Ор“… Регистрирана е във Франция, но собственикът й е американец.
— Същият, който присъства на преговорите между Мишита и президента на „Кага“? — попита Кои.
— Не зная.
— Би трябвало да е той!
— Не мисля така — поклати глава Ясувара. — Американецът контролираше преговорите, макар че двамата президенти правеха всичко възможно да скрият този факт… А аз имам доста голям опит, за да бъда заблуден… Затова съм сигурен, че „Лумиер д’Ор“ е обикновен доставчик, чрез който се осигурява хафният… Този човек не беше бизнесмен, знаете…
„Ето, вече втори път чувам едно и също твърдение, помисли си Кои. Вицепрезидентът на «Кага» също отбеляза, че тайнственият американец не прилича на бизнесмен…“ Помълча малко, после попита:
— „Кага“ купува хафний директно от Естильо, така ли?
— Не. Именно това е една от причините да наемат мен. Мишита купува хафния от западногерманската компания, като плащанията стават от името на анонимна финансова къща със седалище в Монсерат — един от Карибските острови. Тази операция беше организирана от мен и по този начин Мишита няма никаква връзка с прехвърлянето на сумите.
— Как така няма? — попита Големия Езо. — Нали той трябва да осигурява капитала на тази финансова къща?
— Да, но без директни трансфери — отвърна Йен Ясувара. По лицето му се стичаха едри капки пот, смесваха се с кръвта, и се стичаха надолу към шията му на мръснорозови вадички. — За тази работа отговаря третият участник в операцията…
— Кой е той?
Йен Ясувара се поколеба, но Кои вдигна ръка и извитият нокът застрашително тръгна към очите му.
— Хитасура — преглътна младежът, а гласът му прозвуча така, сякаш някой беше пробил дупка в гърдите му.
„Ето каква била работата, въздъхна Големия Езо. Ето я връзката, която никой не смее да признае. Връзката, която дори Какуей Саката беше пропуснал в своите дневници…“
Очите му се насочиха към лицето на Йен Ясувара в огледалцето за обратно виждане. Ужасът на юриста беше осезаем, изпълваше купето на мерцедеса като странен парфюм.
— Можеш ли да повярваш на всичко това? — подхвърли на Кои той. — Хитасура, Мишита и „Кага“ са се обвързали в една сладка сделчица, нали?
Погледът му се върна върху лицето на Ясувара.
— Ще ви попитам още нещо — внимателно подхвърли той. — Защо Мишита и Хитасура използват тайни фондове в чужбина за финансиране производството на ядрени реактори?
— Защото местните закони забраняват подобна дейност — отвърна Ясувара. — Освен това реакторите се произвеждат за износ…
— Купува ги онзи, който предложи най-добра цена, така ли?
— Не. Цялото производство отива за един-единствен клиент… — в гласа на юриста се появи отчаяние. Сякаш за миг беше надникнал в бъдещето и беше разбрал, че там няма нищо добро за него. — Аз лично изготвих договора… Всички компоненти се изпращат в Русия. Получател е една нелегална антиправителствена организация, известна с името „Бялата звезда“.