Оказа се, че е по-нисък дори от своя подчинен, който се беше раздрънкал в „Златната рибка“. В замяна на това обаче беше як като бик, с рамене и ръце на тежкоатлет. Мускулите изпъваха до отказ ръкавите на официалното сако, това го правеше да прилича повече на гимнастик, отколкото на бизнесмен. С тази фигура всичките му дрехи трябва да са правени по поръчка, помисли си Тори.
— Е, какво искате? — прямо попита Ток Мурашито, очевидно решил да си спести любезностите.
„Добре, след като предпочиташ така“, помисли си Тори.
— Убихте един американец на име Том Ройс — рече тя.
Онзи дори не мигна:
— Имах основателни причини.
— Дали и полицията мисли така?
— Полицията няма работа тук.
— Защо сте толкова сигурен?
Ток Мурашито заобиколи бюрото и се изправи пред прозореца. Гледката беше внушителна, но и разстоянието до земята също…
Ниският японец сложи ръце зад гърба си и попита:
— Защо трябва да викаме полицията?
— При убийство това е обичайната практика.
— Вярно — кимна той. — Всъщност те вече работят по случая — на лицето му се появи усмивка: — Изненадана ли сте, госпожице? Полицията вече влезе в контакт с мен. Познавах се с Ройс, имахме няколко общи сделки.
Тори си спомни, че Ройс действаше под прикритието на бизнесмен в областта на текстила. Да, въздъхна в себе си тя. Прикритие винаги трябва да има, особено за такива като нас.
— Значи, познавахте се — каза на глас тя. — А полицията знае ли, че сте имал мотив?
Ток Мурашито замръзна на място:
— Коя сте вие?
— Не направихте оплакване за изнасилването на дъщеря ви, нали? — не обърна внимание на въпроса му тя.
Стана нещо странно. Изражението на Мурашито се промени. Ако нямаше достатъчно опит в тези неща, Тори положително би се заблудила, че върху лицето на японеца се изписа облекчение. В следващия миг той се извърна встрани, сякаш засрамен. Отговорът му прозвуча глухо и някак монотонно:
— Тя и без това понесе достатъчно болка и страдание…
— Аз не съм сестра на Том Ройс — промълви Тори, безшумно пристъпила зад гърба му. — Името ми е Тори Нън, случайно да сте го чували?
Ток Мурашито поклати глава в знак на отрицание.
— Казват ми „Дивото дете“ — добави Тори. — Мога да ви убия за секунди, още тук… И никой няма да разбере. Ясно ли ви е това?
Ток Мурашито помълча, после поклати глава и тихо промълви:
— Вие сте едно глупаво младо момиче. В душата ви пламти прекалено буен огън. Вървете си у дома — усетил, че тя не помръдва, той рязко се завъртя: — Някой ден ще откриете, че не всичко може да се оправи с насилие.
— Странни думи, особено когато ги чувам от вашата уста.
— „Гири“ — въздъхна японецът. — Сторих това, което бях длъжен да сторя.
— И аз държа на същите принципи — заби поглед в очите му Тори.
Ток Мурашито не отмести поглед, мълчанието се проточи. После тъжно поклати глава:
— Ходът на времето рано или късно ни превръща в глупаци, госпожице Нън. Опитвам се да не забравям това, но невинаги успявам… — тя не отговори, в очите му се появи интерес: — Сега ще ме убиете ли?
— Бих го сторила, но страданието на дъщеря ви ще легне завинаги на съвестта ми — отвърна Тори.
— Значи на света все пак има справедливост — промълви Мурашито, без да сваля очи от лицето й. — Защо дойдохте тук, госпожице Нън?
— Да разберете, че ме има, а и да видя реакцията ви…
— С други думи, да ме подложите на изпитание?
— И така може да се каже…
Той вдигна ръка, сякаш да прогони невидимо насекомо от лицето си.
— За пръв път съм подложен на изпитание от жена…
— Е, как е?
— Честно казано, чувствам се малко неудобно…
— Традиционните роли са разменени — кимна Тори.
— Нямах предвид това — внимателно я изгледа Мурашито. — Неудобството ми е свързано с лесния начин, по който приемате насилието.
— Мислите, че трябва да мразя насилието само защото съм жена, така ли?
— Поне от досегашния ми опит е така — сви рамене той. — Все някой трябва да се бори с насилието, не мислите ли? Какво ще стане, ако и жените се откажат от традиционната си роля на помирители?