— Тя е машина за убиване, Тори! — напрегнато отвърна Ръсел. — Промъкнала се е тук, за да те ликвидира! Трябва да я спрем, за бога!
— Лошо ми става от тъпия ви мъжки подход! — изстена Тори и пусна една дълга японска ругатня. — Махайте се, по дяволите, още сега!
Револверът на Ръсел бавно се сведе надолу.
— Тори…
Тя не му обърна внимание. Двамата с Хитасура се спогледаха и колебливо започнаха да се оттеглят.
— Защо го направи? — попита Кои, когато вратата се затвори.
— Защото не е тяхна работа! — гневно тръсна глава Тори.
— Това е между теб и мен!
— Ще ти призная нещо — промълви Кои. — Мисля, че спокойно биха могли да ме убият, преди да ти сторя каквото и да било…
— Може би.
— Но ти въпреки това ги прогони. Защо?
— Вече ти казах. Тук става въпрос за доверие.
— Но сега аз мога да те убия…
— Знам.
— Точно това искаше Големия Езо.
— Какъв ти е Големия Езо, по дяволите? — ядосано я изгледа Тори.
Кои не отговори. Мълча дълго време, после изведнъж избухна в смях. Истеричен смях, изпълнен с неясно за Тори, но могъщо облекчение. Просна се на леглото до нея, сълзи бликнаха от очите й.
Смехът се стопи, но сълзите продължаваха да текат. Сега вече бяха сълзи на гняв и отчаяние, на мъка и самосъжаление. Сълзи, които бяха сдържани с години…
Главата й се притисна в рамото на Тори, тялото й се разтърси от ридания.
— Няма нищо, всичко ще бъде наред — успокоително прошепна Тори и погали блестящата й коса.
— Никога! — хълцаше Кои. — Аз съм прокълната! Не мога да се доверя на никого!…
— Но вече се опитваш, нали?
Японката мълчаливо кимна.
— Е, това вече е друго — въздъхна Тори. — Дори не всичко да е наред, пак ще се почувстваш далеч по-добре…
— Чувствам се добре.
— Аха… Сякаш току-що си се разделила с онази с косата…
— Браво, много си любезен!
Седяха един срещу друг в същата стая, в която се срещнаха Тори и Кои. Оттогава бяха изтекли тридесет и шест часа, леглото беше празно. Напълно облечена, Тори вече за втори път приемаше нормална храна.
— Опитах се да бъда обективен — рече Ръсел.
— Което ще рече?
— Което ще рече, че не си от друга планета, а обикновен човек! — троснато отвърна той.
— О, стига вече! — простена Тори. — Не мога да летя, нямам желание да върша чудеса. Но работата си е работа. Къде е Кои? Направи ли необходимото да я държиш по-далеч от Хитасура, както те помолих?
— Да, макар че не беше много лесно. Все пак сме на негова територия… Бих казал, че това твое отравяне доста го изнерви…
— Така ли? Ще видим…
— За какво си говорихте с Кои? Тя остана при теб няколко часа…
— Първо трябва да свърша две неща, а после ще ти разкажа всичко — отвърна Тори. — Трябва ми връзка с централния компютър на „Алеята“. Ще уредиш ли този въпрос?
— Няма проблеми, веднага ще се обадя. Вече цяла година плащаме наем за онзи офис в Сумитомо билдинг…
— Добре — кимна Тори. — Значи ми остава да разпитам Хитасура. Тази работа доста се позабави…
— И още как — въздъхна Ръсел. — Аз също имам няколко въпроса към него.
— Няма да стане, Ръсел. Трябва да се примириш, че този разговор ще го проведа сама…
Той вече клатеше глава.
— Изключено! Дори само защото току-що се надигаш от леглото…
— Искаш ли една канадска борба?
— Ситуацията е с напълно непредвидими последици, Тори! — продължи Ръсел. — Няма да рискувам живота ти!
— Не се безпокой — отвърна тя. — Каквото и да се случи, Хитасура няма да ме убие.
— В това не съм сигурен — отсече Ръсел. — Ти също, макар да твърдиш противното. По тази причина ще разговаряш с Хитасура само в мое присъствие!
— Слез на земята, Ръс — примоли се Тори. — Знаеш, че в твое присъствие Хитасура няма да говори!
— Няма значение дали ще говори, или не. И в двата случая ще ти трябва помощ.
— Ако наистина е замесен в контрабандата на кокаина, той положително няма да разговаря с мен — промълви Тори.
— Нали ти е задължен? — попита Ръсел.
— Де да беше толкова просто — бледо се усмихна тя и поклати глава: — Хитасура има „гири“ по отношение на мен, но аз все пак съм „гайжин“, външен човек… Този факт е по-тежък от всичко, включително „гири“. Японците приемат, че един „гайжин“ има понятие какво е „гири“, но никога няма да повярват, че „гайжинът“ може да се придържа към него… Което означава, че и те могат да отвърнат със същото: да говорят за „гири“, но да не се чувстват обвързани с него…