— Господи! Но ако той не ти се чувства задължен, как ще го накараш да признае за контрабандата? Да не говорим за подробностите, които ни интересуват!
— В момента нямам никаква представа — призна Тори.
Ръсел се отпусна на леглото и я взе в прегръдките си.
— Знаеш ли, че ме уплаши до смърт?
— Ръс, имам чувството, че започваш да губиш директорския си мироглед…
— Майната му на директорския мироглед. Сега съм оперативен агент.
— Значи сам се понижаваш, а? — усмихна се тя.
— Така ли изглежда отстрани? — изненада се той. — Аз пък имам чувството, че виждам „Алеята“ в съвсем нова светлина. Изглежда колкото по-нагоре се изкачва човек по стълбицата, толкова по-малко вижда от винтчетата и болтчетата, които движат машината… Отдавна усещам, че ми липсват време и сили за практическа работа, основното ми занимание беше да държа на почетно разстояние чакалите от Капитолийския хълм, чиито политически машинации никога няма да спрат…
— Опасна и неприятна работа — отбеляза Тори.
Ръсел кимна с глава.
— Допреди месец обаче нещата продължаваха в този дух. Чак като се озовах тук, на бойното поле, започнах да разбирам опасността, на която сме изложени двамата с Бърнард. Тя се дължи преди всичко на изолацията. Затворени в кабинетите си, ние градяхме политически теории и машинации, след което ти заповядвахме да ги обагриш със собствената си кръв. Липсваше ни перспектива и чувство за реалност. Политиката и реалният живот са две различни неща. Това установих едва тук, на жестокото бойно поле…
Тори леко го целуна:
— Всички живеем с предварителни очаквания, независимо за какво: хора, събития, ситуации… Но действителността често се оказва съвсем различна. Знаеш ли, спомням си за една история, която ми беше разказвал Бърнард…
— Отишъл в Чикаго да търси изчезналия си баща и открил, че си има работа с един изпечен мръсник… За тази история ли става въпрос?
— Да — изненадано го погледна тя. — Значи и на теб е разказал това…
Ето го шанса, помисли си Ръсел. Друг едва ли ще имам…
— Бърнард много обича тази история, Тори — меко промълви той. — Но това не й пречи да бъде пълен боклук. Когато се опита да ми я пробута, аз вече си бях написал домашното. Родът му е от Вирджиния, стари богаташи със синя кръв. Баща му е бил опитен юрист, създател на една от най-солидните адвокатски кантори в щата. До смъртта си преди няколко години е имал дълъг и щастлив брак с майка му… Над петдесет години.
— Но тази история…
Усети хладината й, но въпреки това продължи. Това момиче най-сетне трябва да знае истината.
— Бърнард е убеден, че тя го прави по-хуманен. Разказва я на хора, които иска да привърже към себе си… Като теб.
— О, стига! — поклати глава Тори. — Бърнард не е чак такъв циник!
— Не се мисли за такъв — кимна Ръсел. — Но едновременно с това се придържа към убеждението, че когато става въпрос за работа, всички средства са добри…
— Не ти вярвам — поклати глава Тори.
— Значи няма да повярваш и на инструкциите, които получих от него в навечерието на настоящата операция — въздъхна Ръсел, помълча за миг, после вдигна глава. — Каза ми да те ликвидирам в момента, в който се отклониш от изпълнението на предварителните указания.
Когато Тори се върна от офиса на „Алеята“ в Сумитомо билдинг, навън вече се мръкваше. Заваля дъжд, тънките сребристи струи превърнаха смога в лепкава каша, запращайки го срещу стъклата на сградите и бавно пълзящите коли. От капчуците протекоха сиви вади, тротоарите се превърнаха в море от разноцветни чадъри. Дневната светлина бързо отстъпи място на неона.
Ръсел остана в офиса да разчисти купищата бумаги, събрали се по време на отсъствието им.
Информацията от централния компютър на „Алеята“ беше разтърсваща. Подозренията й придобиха плът и кръв. Разказът на Кои се потвърди до последните детайли. Съюзът между едрите индустриалци Кунио Мишита, Фумида Тен и приятеля й Хитасура беше факт, посредник при тайните доставки действително се оказа Естильо — още един от приятелите й…
Кои на няколко пъти спомена за тайнствения американец, който не приличал на бизнесмен, в главата на Тори звъннаха предупредителни камбанки. Спомни си как двамата с Ръсел недоумяваха от странното желание на Естильо да им подхвърли доброволно късчета важна информация. Разкривайки своето участие в тайния съюз Мишита-Тен-Хитасура, той не само рискуваше да изгуби значителни печалби, но и нещо далеч по-важно — живота си. Въпреки това ги насочи към единствения човек в Япония, който би могъл да помогне на тяхното разследване: Хитасура. Защо?