Сега й се струваше, че получи отговор на този въпрос: Естильо я предупреждаваше. Това беше цената на дългогодишната близост помежду им. Тори изпита чувство на дълбоко разкаяние. За Естильо би било далеч по-лесно да й разкаже направо за какво става въпрос, но той правилно беше преценил, че на онзи етап тя нямаше да му повярва. Затова беше сторил единственото възможно нещо: да я остави сама да си направи заключенията, стъпка по стъпка.
Главният компютър на „Алеята“ потвърди един твърде любопитен факт: Бърнард Годуин е бил извън границите на САЩ точно в дните, в които са се водели преговорите между Мишита и Фумида Тен — президента на „Кага“. Същевременно тези дати й се струваха познати и по други причини, но тя така и не успя да ги изрови от съзнанието си.
Временно се отказа да ги търси, концентрирайки се върху един по-належащ въпрос: къде е пътувал Бърнард Годуин. В компютъра липсваха данни по този въпрос, старецът очевидно не беше използвал услугите на компанията за резервация на своите полети.
Включването в мрежата на „Америкън еърлайнс“ се оказа далеч по-плодотворно. Седмица преди най-важната фаза на преговорите между Мишита и „Кага“ Бърнард Годуин е закупил билет първа класа за полет до Сан Франциско. Пристигнал там малко след полунощ, а рано сутринта излетял за Токио. Завръщането му в Щатите станало три седмици по-късно…
Тори не беше от хората, които вярват на съвпаденията. Без съмнение Бърнард Годуин е бил тайнственият американец, пробудил интереса на Мишита към откритието на „Кага“ и подхвърлил идеята за джойнт венчър.
Бърнард Годуин!
Но това все още й се струваше невъзможно. Преди всичко защото не можеше да си представи, че човек като Бърнард ще се забърка в контрабанда на кокаин. Но дори това да беше факт, нещата пак не се връзваха. Нали именно Бърнард беше заповядал на Ръсел да я привлече отново в „Алеята“ и да й възложи задачата по разкриване на мрежата за производство и разпространение на новия смъртоносен супер наркотик? Тори си спомни гнева, изписал се върху лицето на Бърнард, когато Ръсел описваше ефекта от супер кокаина. Не, този човек няма нищо общо с контрабандата!
Но фактите бяха твърде обезпокоителни. Хитасура беше важен участник в тайната коалиция, създадена по идея на Бърнард. Именно с негова помощ трябваше да се осъществи доставката на тайнствените ядрени оръжия (каквито и да са те) до нелегалната националистическа организация в Съветския съюз, за която Бърнард даваше мило и драго… А Естильо беше категоричен, че именно Хитасура е купувачът на суровия кокаин…
Пълна бъркотия, въздъхна Тори. Нещо ми се изплъзва и това нещо лишава от логика цялата сложна операция…
Какво е то?
Отговор на този въпрос можеше да даде единствено Хитасура.
Белегът по рождение на Хитасура имаше цвят на силен чай, започваше от лявата челюст и свършваше в средата на скулата. Под слабата светлина изглеждаше почти черен. Залата за пачинко в Гинза беше огромна, с размерите на средновековен замък. И тя, подобно на още много като нея, принадлежеше на клана Хитасура. Тори случайно знаеше астрономическата сума, която оябунът печелеше всяка седмица от този хазарт.
По екраните на подредените до стената машини проблясваха разноцветни светлини, стоманените топчета издаваха басово бучене, насочили се към сложните лабиринти на пачинко. Пред тях се тълпяха играчите — повечето жени. Най-закоравелите бяха заели машините в средата на залата, тъй като цветните телевизори там им даваха възможност да наблюдават и любимите си сапунени опери, които течаха една след друга по повечето от токийските канали.
Хитасура седеше в остъклена канцелария, издигаща се два етажа над игралната зала. Цялата й вътрешна стена беше заета от видеомонитори, обхващащи всяко кътче от залата. Те имаха предназначението да контролират играта и да пазят интересите на собствениците срещу евентуални мошеничества.
Тори сгъна мокрия си чадър и се настани на стола с метални облегалки срещу бюрото.
— Миналия месец се бяхме побъркали — усмихна се Хитасура. — Едно хлапе направо ни разказа играта… Измислило някаква електронна джунджурия, с която контролираше хода на топчето, представяш ли си? Истински гений! Нямаше да го хванем, ако не се беше увлякъл. Започна да печели всяка игра и с това привлече вниманието ни…