Следователно Мурашито е убил Ройс по заповед. Ще попиташ от кого… И аз ще ти отговоря — от Бърнард Годуин. Ройс имал неблагоразумието да започне свое разследване на дейността на Годуин в Япония. Колкото по-дълбоко се заравял, толкова по-малко харесвал разкритията си. По тази причина приел предложението да дойде в Япония за разговор с теб. Годуин го пуснал, тъй като все още не бил сигурен, че именно Ройс се рови в тайните му. Но скоро получил необходимите доказателства и съдбата на Ройс била решена. Сега вече може би ще разбереш колко несъстоятелни са заплахите ти. Никой от „Алеята“ няма да тръгне да отмъщава за твоята смърт, нито пък за смъртта на мистър Слейд. Разследване положително ще има, но Годуин ще се погрижи да го извърши сам. Такива са обстоятелствата, за които спомена преди малко, драга… — Хитасура отново се разсмя, а Тори неволно потръпна.
— Нима си шокирана? — подигравателно я изгледа японецът. — Може би говоря прекалено бързо и трябва да намаля темпото…
Тя не го чу, мислите й бяха насочени към Бърнард Годуин. Как беше манипулирал всички, Господи! Включително и самата нея… Беше я използвал най-безскрупулно за своите цели, а тя, глупачката, през цялото това време го боготвореше като роден баща! В главата й отново прозвуча гласът на Ръсел: „Бърнард каза да те ликвидирам в момента, в който се отклониш от предварителните указания…“
— Продължавай — тръсна глава тя, върнала се в настоящето с усилие на волята. — От всичко това трябва да заключа, че работиш за „Алеята“ от години… Нали така?
— Не за „Алеята“, а лично за Бърнард Годуин — отвърна Хитасура и отново си позволи лека усмивка. Сякаш беше на диета, но не можеше да издържи пред съблазънта на вкусни сладкиши. — Отдавна съм открил, че е много по-изгодно да работя с отделни индивиди, отколкото с цели организации.
Мисля, че това можеш да го разбереш, Тори-сан — главата му леко се поклати. — Аз обаче така и не разбрах защо се съгласи пак да работиш за тях… Защо, Тори-сан?
— Защото не умея нищо друго и не притежавам нищо друго — отвърна тя.
— Бедно дете — въздъхна Хитасура и облиза пресъхналите си устни. — Ако знаех това, сигурно…
— Забрави го. Не бих проявила интерес — главата й безсилно легна в дланите. — Господи, как е възможно да бъда толкова сляпа? Очевидно именно Бърнард е трафикантът на супер кокаина…
— Ти чуваш ли се какво говориш? — изненадано я погледна Хитасура. — Ако Бърнард знаеше какво съм намислил, жив щеше да ме одере!
Тори вдигна ръка, сякаш да се предпази, изведнъж чу болезнено бавните удари на сърцето си.
— Какво искаш да кажеш?
— Бърнард е старомоден, особено в някои отношения… Предполагам, че това се дължи на алтруистичната му натура. Винаги ми е било странно, че човек с неговата прагматична професия може да проявява алтруизъм… Но ти си пред мен — живо доказателство за странностите в душите на хората…
— Ти злоупотребяваш със средствата, които ти отпуска Бърнард, нали? — попита Тори.
— В общи линии, да — кимна Хитасура. — В някои отношения Бърнард е отличен делови партньор, но в други е пълен наивник. Толкова е заслепен от манията си да освободи народите на СССР от руската хегемония, че не обръща внимание на много неща, сред които и начините, по които доставям хафния в Япония… Нито веднъж не ме попита за тях, а и аз не му казах… Мислеше само за изграждането на реактора от нов тип, което е възможно единствено с помощта на хафний.
— Господи! — простена Тори. Кошмарите се превръщаха в действителност.
Хитасура очевидно не се интересуваше от душевните й терзания.
— Реших, че нямам нищо против алтруизма на Бърнард, след като той ме прави богат — засмя се японецът. — После ти се появи и започна да душиш наоколо… Много съм разочарован, Тори-сан, много! Не очаквах подобно отношение, мислехте за свой приятел и съюзник…
Тори беше на ръба на нервната криза. Слепоочията й пулсираха, коремът й болезнено се сви, сякаш от тежък удар. Но знаеше, че трябва да стигне докрай, в противен случай шансовете за оздравяване щяха да изчезнат напълно…
— А как стоят нещата около Ариел Соларес? — попита с пресъхнала уста тя.
— О, онзи тип… — Интересът в очите на Хитасура изведнъж се стопи, разговорът очевидно започна да му досажда. — И той беше като Ройс, все си пъхаше носа, където не му е работа… Превърна се в заплаха както за Бърнард, така и за мен. Затова трябваше да бъде отстранен…