Сърцето на Тори се качи в гърлото.
— Бърнард ли даде заповед за убийството му?
— Господи, не — засмя се Хитасура. — Бърнард няма гащи за подобно нещо. Обсъждахме въпроса, разбира се… Той умираше от страх, тъй като знаеше за близкото приятелство между Соларес и Естильо… Но не знаеше това, което знаех аз… Че разследването на Соларес е в далеч по-напреднала фаза, отколкото допуска… Затова просто сторих необходимото, в името на общата ни сигурност…
Тори отчаяно се отпусна на стола си. В душата и се настани черно отчаяние, сякаш току-що беше отнела човешки живот. В такива мигове се чувстваше дребна й безпомощна, безнадеждно затънала в лепкаво тресавище.
Едва сега откри другата причина за предупреждението, което й беше отправил Естильо. Тук вече не ставаше дума само за приятелски чувства. Беше проявил загриженост за съдбата й, едновременно с това й беше отмъстил. Тори си спомни странната му история за братята близнаци в Буенос Айрес, които го тероризирали като дете. Спомни си как й описваше търпеливостта, с чиято помощ ги настроил един срещу друг, превръщайки ги в смъртни врагове. Естильо имаше по-особени разбирания за справедливостта. За него куршум в тила не решаваше проблема, беше прекалено бърз начин за разчистване на сметките. Предпочиташе бавното отмъщение, винаги свързано с глагола „страдам“…
Беше ясно, че Ариел е споделил с него подозренията си относно Бърнард. А убийството му доказваше, че именно Бърнард е решил да го премахне от пътя си. И ето го отмъщението на Естильо: насочва Тори по следите на Бърнард, оставя я сама да се убеди във вината му, след което тя му поднася Бърнард като на тепсия…
С усилие се върна в настоящето, очите й се насочиха върху лицето на Хитасура.
— Ти си бил ухото на Бърнард в „Кага“, нали?
— Имам хора навсякъде — кимна японецът. — Контролирам цели клонове на промишлеността. Или поне мога да принудя ключови фигури там да изпълняват заповедите ми.
— Ами аз? Защо ме повика Бърнард след толкова много години? Каква полза има от мен, след като ти и Мурашито вече сте действали за него?
— Нямам категоричен отговор на този въпрос — призна Хитасура. — Но доколкото познавам Бърнард, той вероятно е искал някой да ме държи под око…
— Мисля, че никога не съм вършила това…
— Не знам, важното е, че си в течение на дейността ми, а Бърнард не е…
— Искам да те питам нещо — промълви замислено Тори. — Какво щеше да стане с мен, ако не бях повярвала на историята за изнасилването и бях убила Мурашито?
— Нищо — сви рамене Хитасура. — Разкривайки истинската му същност, ти на практика го уби… Бърнард вече не можеше да го използва.
— И вие с Бърнард решихте да му търсите заместник — подхвърли Тори. — Кунио Мишита…
— Точно така. На практика ти ни направи услуга. Кунио Мишита е далеч по-могъщ от Мурашито…
— Господи, колко съм била глупава!
— Историята на Америка доказва, че вие обичате да превръщате глупаците в герои… — Ръката му се плъзна към коляното и стисна ръкохватката на пистолета. Дулото му се насочи в гърдите на Тори. — Жалко, че никога вече няма да видиш Америка…
Тори се изпъна, тялото й затрептя от напрежение.
— Недей! — предупреди я той и дулото последва движенията й.
— Защо да не правя това, което искам? — изгледа го Тори. — И тъй, и тъй ще ме застреляш…
— Не искам да те убивам — промърмори Хитасура.
— Късно е за разкаяние — отвърна тя.
— Не е разкаяние, а съжаление. Ти беше добър приятел…
— Само докато ти бях удобна, нали?
— Слаб съм в семантиката — сви рамене Хитасура.
— Логично, от нея не можеш да правиш пари…
Японецът я огледа, в очите му се появи нещо като възхищение:
— Странно, но в много отношения ти изобщо не приличаш на „гайжин“… — сви рамене и добави: — Предполагам, че някои неща от живота винаги ще си останат загадка за мен…
— И още нещо — изгледа го продължително Тори. — На кого изпращате ядрените компоненти? Кой е сътрудникът на Бърнард в Русия?
— Последно желание, а? — промърмори Хитасура и сви рамене. — Защо пък не? На кого ще можеш да прехвърлиш тази информация? — На устните му се появи подигравателна усмивка: — Е, добре… Бърнард контактува с един украинец на име Валери Денисович Бондасенко… Интересен тип. Официално е един от най-яростните привърженици на политиката на Кремъл, но едновременно с това работи за обединението на малцинствата. Изпитвам известни симпатии към него, без дори да го познавам… Бърнард твърди, че мрази руснаците и в червата, но това не би му попречило да бъде човек на КГБ… Доколкото разбрах, подобни неща са ставали и преди… Ако питаш мен, аз изобщо нямам доверие на тези руснаци. Прекалено загадъчни са за мен. Какво искат в крайна сметка? Да унищожат Запада или да правят пари на негов гръб? Трудно е да се доверяваш на шизофреници, макар че Бърнард прави именно това.