Обърна се и заплува към парапета. Измъкна се навън. От дрехите му струеше вода, обувките му жвакаха, вратовръзката му беше окончателно съсипана. Наведе се и опипа глезена си — там, където преди малко беше усетил нещо лепкаво.
— Лара — вдигна глава той. — Къде е Ирина Пономарьова?
— Не зная, другарю полковник — отвърна Лара, без да отделя поглед от лицето на Героя. — Беше тук, но си тръгна…
— С какво дойде?
— Май каза, че има кола…
Марс кимна с глава. Колата й беше отпуснал той, вече знаеше как да я открие. Под капака на мотора беше прикрепен електронен датчик, който излъчваше определени сигнали. Открие ли колата, вероятно ще открие и самата Ирина. Изправи се, решителността му започна да се възвръща. Сега най-важното е да открие Ирина. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
— Имам нужда от сухи дрехи — подвикна към басейна той.
— Веднага, другарю Волков.
Лара прекрати наблюдението си, изскочи от басейна и изчезна в съседното помещение.
Марс отправи поглед към неподвижната фигура на Героя във водата. Спомни си за лепкавото докосване върху глезена си и неволно, потръпна. „Какво става с теб, попита безгласно той. В какво се превръщаш?“ Подозираше, че и Героя няма отговор на този въпрос…
Далечният край на Червения площад завършва с моста Москворецки, който пресича реката и се разделя на две, създавайки илюзията за различни посоки. Но на практика и двете улици водеха на едно и също място — площад Добринински.
Всичко това беше част от голямото Садовое колцо, което обикаля центъра на Москва. Този район е известен с името Замоскворечие.
Преди години тук са намирали подслон не само хората от царския двор, но и придворните занаятчии. Днес от това не е останало нищо. И тук, както в повечето московски квартали, всичко беше подчинено на индустриализацията. Разликата се състоеше предимно в запазените тук-там храмове, най-красив сред които безспорно е „Свети Григорий“. До него се стигаше по Каменния мост, който започваше от средата на улица „Болшая полянка“.
Църквата е заобиколена от модерни едноетажни сгради с хладни вътрешни дворчета, от петте високи купола в готически стил и стройната камбанария се вижда плетеницата от тесни улички, по които се стигаше до Географския институт и Комитета по атомна енергетика.
Валери Бондасенко не би могъл да открие по-добро скривалище от храма „Свети Григорий“. Въпреки че вътрешността на храма беше лишена от блясъка на средновековните фрески (свалени и конфискувани в полза на държавата), тук се отбиваха всички групи с чуждестранни туристи. На площада отпред винаги имаше няколко автобуса на „Интурист“, под високите сводове кънтяха гласовете на отегчени екскурзоводи с тъжни лица, повтарящи на различни езици забележителната история на вековния храм.
Валери и Сергей се намираха дълбоко под тълпите в храма, сред отдавна забравените каменни помещения на криптата. Дъщерята на Валери спеше върху нар, скован от груби дъски. Лицето й беше спокойно, лишено от всякакво изражение.
— Господ ни подлага на изпитание, а? — напрегнато се усмихна Сергей. — Иначе не мога да си обясня защо се чувствам като Йов…
— По всичко личи, че изпитанието скоро ще свърши — отвърна сериозно Валери. — Само дето още не знаем как…
Сергей бързо прогони усмивката от лицето си.
— Това означава ли, че „Бялата звезда“ е обречена?
— Не зная — въздъхна Валери. — Другарят Волков…
— Дано гори в пъкъла твоят другар Волков! — избухна Сергей.
— Другарят Волков положително е изцедил докрай Наташа Маякова, но едва ли ще научи нещо повече — довърши мисълта си Валери. — Действително допуснахме пробойна в кораба, но това не означава, че потъваме… Ще бъдем в безопасност, докато някой не се добере до кодираната информация за „Бялата звезда“ в компютъра ми…
— Не ми харесва изражението на лицето ти, другарю — поклати глава Сергей. — Какво те тревожи?
— Тревожи ме мисълта, че компютърът остана у дома. Трябва да го приберем.
— Вътре е цялата информация, така ли?
— Да — кимна Валери. — Надеждно скрита от любопитни очи, но все пак…
— Разбирам — кимна Сергей. — Все пак тя е там… Но ние не можем да рискуваме, тъй като хората на другаря Волков положително ще ни засекат. Москва вече е забранена зона за нас…