— Можем да рискуваме само с човек, който не е свързан с „Бялата звезда“…
— Това е ясно — въздъхна Сергей. — Но има ли такъв човек?
— Мисля, че има…
— Кой?
— Една жена.
— О, не! — простена Сергей. — Стига вече с тези жени, другарю! Видя какво се случи с Наташа Маякова. Нима това не означава нищо за теб?
— Означава и още как — въздъхна Валери. — Наташа ми беше близка…
— Това ти е проблемът, другарю… Извинявай, че ти го казвам в очите, но емоциите са…
— … Пряка и непосредствена опасност — довърши вместо него Валери. — Зная това, Сергей. Но въпреки това аз държа на човешките отношения, не искам да разглеждам хората само като пионки върху шахматна дъска…
— Тази обаче ще я жертваш в името на всички нас, нали?
— Ще й обясня какво трябва да бъде сторено, но не и защо — тръсна глава Валери. — След това ще й предложа да реши сама…
— Илюзията на свободния избор — изръмжа Сергей. — Ще я погалиш и нацелуваш, а когато свършиш, тя ще е готова да скочи от моста Москворецки заради теб!
— Не е от тези, които бих подложил на манипулация — поклати глава Валери.
— Вероятно и Наташа Маякова не беше от тях, но ти въпреки това я манипулира, нали? — засече го Сергей. — В името на общото благо!
— Сбърках — въздъхна Валери. — Това беше една сериозна грешка.
— Не бъди толкова самокритичен — смекчи глас Сергей и леко докосна ръката му. — Стори това, което беше длъжен да сториш. Работата без съмнение беше мръсна, но не бива да се срамуваш, приятелю. Друг избор просто нямаше…
— Не съм много сигурен в това, Сергей…
— Мисли за Волков, човече, без твоите мъдри ходове това чудовище отдавна да ни е видяло сметката!
— Може би си прав.
— Революцията е акт на отчаяние — погледна го в очите Сергей. — И изисква отчаяни действия.
— Мисля, че отдавна трябваше да обърнем гръб на революциите — поклати глава Валери. — Нали виждаш докъде ни доведе онази, „Великата“… Трябва ли да повтаряме нейните ужасни грешки? — лицето му стана мрачно. — Не, приятелю. Положението ни може и да е отчаяно, но до отчаяни действия не бива да прибягваме. Крайно време е да се измъкнем от омагьосания кръг на насилието и алчността. Не искам да смъкнем една форма на тирания, за да я заменим с друга. Разбираш ли това? Можеш ли да го приемеш?
— Да, Валери — кимна Сергей. — В това отношение винаги можеш да разчиташ на мен.
Валери го потупа по гърба, но очите му останаха тъжни и замислени.
— Ех, Наташа! — въздъхна той и гласът му глухо отекна във влажния здрач на криптата. — Ако знаеш колко важни са твоите страдания за оцеляването на „Бялата звезда“! Волков те пречупи, но вече е убеден, че си носила на Героя тайните досиета на КГБ и нищо повече. Нашата истина все още е недосегаема… — извърна се към Сергей и подхвърли: — Нали така, приятелю?
— Отиде ли си?
— Да.
Ирина се измъкна от кабинката с душовете. Татяна я скри там веднага след като получи сигнала на Лара, че Волков пристига в сградата.
— Не се плаши от това, което може би си дочула…
Тя се плъзна във водата.
— Не се плаша от нищо, свързано с теб.
Героя я побутна към средата на басейна.
— Марс те търси — съобщи й той.
— Не бива да те открие — добави Татяна.
— Защо ме търси?
— Мисли, че знаеш къде се крие Валери — рече Героя.
— Докопа ли се до него, веднага ще го убие — каза с разтревожен глас Лара.
— Сега вече ме е страх! — потръпна Ирина.
— Нормално — рече Героя и отново я докосна с ръка. По тялото й пробяга приятна топлина. — Не се безпокой, над теб бди ангел пазител…
— Така казваше и Наташа — затвори очи Ирина. — Господи! Защо трябва да живеем сред толкова насилие, болка и страдания?
Водата леко фосфоресцираше, живите същества в нея сякаш бяха свързани с невидима пъпна връв…
— Всичко това е част от човешката природа — промълви Героя.
— Грешиш! — погледна го с отчаяние Ирина. — Или поне би трябвало да грешиш!…
— Хората искат разни неща — продължи той. — Обикновено неща, които не им трябват… Прекалено много пари, прекалено много власт, господство над себеподобните си, над цели народи… Това никога няма край. Човешкото съществуване се върти около тези неща…
— Говориш като Бог, съзерцаващ деянията на смъртните — погледна го Ирина.