— О, Господи!
В следващия миг изгуби равновесие и се строполи на пода. Ръцете й напипаха члена му, дланите и нежно го погалиха.
— Искам те отново твърд! — прошепна на пресекулки тя. — Сега, веднага!
— Нима забрави, че само единият от нас е извънземен? — засмя се Ръсел. — Дай ми две минути за възстановяване…
Ръцете й продължаваха ритмичните си движения и скоро се оказа, че са му необходими далеч по-малко от две минути.
Когато най-сетне се изтощиха до край, Тори бавно отпусна глава на гърдите му. Чуваше ударите на сърцето му, беше й приятно да установи, че то работи със свой собствен ритъм — силен и равен, като мощен мотор. Имаше чувството, че слуша тайнствена музика, позволяваща й да надникне чак до дъното на душата му. Вече знаеше какво харесва и какво не; какво го прави весел и тъжен; какво го успокоява и какво го плаши… Даваше си сметка, че това е илюзия, че хората едва ли разкриват душите си по този начин, но въпреки това й беше приятно…
После се върнаха на местата си в салона.
— Почти стигнахме в Москва, а мислим единствено за секс — подхвърли шеговито тя.
— Инстинкт за оцеляване — отвърна Ръсел. — Знаем къде отиваме, знаем какво ни чака… Но въпреки това отиваме. Тласка ни непонятна сила, вероятно онази, която иска да ни напомни, че все още сме живи…
— Така ли възприемаш любенето? Като първичен инстинкт?
— Май пак не се изразих както трябва — поклати глава той.
— Напротив, изразът ти беше точен! — отсече Тори и се отдръпна от него.
— Успокой се — рече Ръсел.
— Не ми казвай какво да правя! — отблъсна ръцете му тя.
— За бога, и през ум не ми минава подобно нещо!
— Как очакваш да реагирам, когато току-що сме се любили по един прекрасен начин, а след това чувам подобни думи? Нима за теб този контакт не е нищо повече от някакъв антропологичен танц на съвкуплението?
— Разбира се, че е нещо повече! — извика Ръсел. — Нима не ти казах, че те обичам? А в отговор не получих нито думичка!
Настъпи тишина, очите им гневно блестяха.
— Понякога ми се иска изобщо да нямам чувства към теб — тихо промълви Ръсел. — Ние сме безкрайно различни, ти продължаваш да си пълна загадка за мен… На моменти дори ме плашиш… Напомням си на какво си способна и просто не зная защо си позволявам да се влюбвам в теб…
— Неизвестността винаги е част от вълнението на любовта — меко отвърна Тори. — Нима не е вълнуващо заедно да търсим отговорите?
— Обичаш ли ме, Тори?
— О, Ръс! — въздъхна тя и впи устни в неговите. После се отдръпна, устните й едва чуто се раздвижиха: — Аз също се страхувам…
— От какво?
— От това, че си губя ума по теб.
— Аз не съм баща ти!
— Какво искаш да кажеш? — втренчено го погледна тя.
— Нали това ти е проблемът? — попита той. — Цял живот си искала да бъдеш като него, а след като не си успяла, започваш да търсиш помощта на Бърнард Годуин…
— Как можеш да говорил така?
— Зная, че звучи ужасно, но това е истината поклати глава Ръсел. — И Бърнард не пропусна да я забележи… Тори, „Дивото дете“ на Токио… Нима мислиш, че случайно се е натъкнал на теб, че не те е проучвал в течение на месеци? Проникнал е докрай в специфичната ти психика и именно по този начин те е привлякъл към себе си, напълно сигурен в твоята лоялност… Това е специалитетът на Бърнард, Тори…
Тя се замисли, очите й механично следяха дъждовните капки по стъклото на илюминатора. Имаше чувството, че хоризонталните струи й разкриват някакъв нов и странен свят.
— Аз все още съм „Дивото дете“, Ръс — промълви най-сетне тя. — И все още не искам да обръщам гръб на това дете…
— Трудно е, зная — промълви той и погали косата й. — Но рано или късно ще трябва да му обърнеш гръб…
— Затова ли все не успявам да се оттегля? — потръпна тя и затвори очи.
— Отчасти. Страхът, че трябва да разчиташ само на това, което си, също играе своята роля…
— Не, това не е истина! — проплака тя, разтвори широко очи и прошепна: — Обичам те, Ръс!
Утихнаха за известно време, вкопчени в здрава прегръдка. Пръв се размърда Ръсел.
— Знаеш ли — промълви той. — Според изискванията на устава ние би трябвало моментално да обърнем и да се върнем на някое безопасно летище. Любовта и оперативната работа са смъртоносни съдружници…