— Танковете ще преминат границата след тридесет минути и ние сме подготвили на врага няколко изненади. Едва половината от подкрепленията им са заели позиции. Войските им все още не са постигнали нивото на психологическа готовност на нашите хора. Първият ни удар ще бъде много жесток, стига нашият приятел в Берлин да дислоцира правилно войските си.
— Идеално време — обяви първи лейтенант Майк Едуардс, когато вдигна поглед от метеорологичната карта, която току-що беше получил по факса. — Този силен студен фронт, идващ от Канада, ще премине над нас след двадесет и четири часа и ще ни донесе дъжд, но днес ще имаме слънчев ден с облачност по-малка от две десети и никакви валежи. Вятър на повърхността движещ се от запад на югозапад със скорост между петнадесет и двадесет възела. И много слънце — заключи той ухилено. Слънцето беше изгряло за последен път преди почти пет седмици и нямаше да залезе в продължение на още толкова. Исландия се намираше толкова близо до Северния полюс, че през лятото слънцето лениво се разхождаше в кръг по ясното небе и се скриваше отчасти зад северозападния хоризонт, но никога не залязваше напълно. На човек му трябваше време, за да свикне с това.
— Време за полети — съгласи се подполковник Бил Джеферс, командир на 57-ма изтребително-прехващачна ескадрила, носеща кодовото название „Черните рицари“. По-голямата част от прехващачите F-15 „Ийгъл“, с които беше въоръжена ескадрилата, седяха под открито небе само на стотина ярда от двамата мъже. Пилотите бяха заели местата си още преди деветдесет минути и чакаха. Преди два часа ескадрилата беше получила предупреждение, че голям брой съветски самолети излитат от тактическите си бази на полуостров Кола и се отправят в неизвестна посока.
Кефлавик си беше оживено място, но през последната седмица се бе превърнал в истинска лудница. Летището съчетаваше база на ВМФ и ВВС с натоварено международно летище, на което спираха за презареждане с гориво много самолети на гражданската авиация.
През изминалата седмица към нормалния трафик бяха прибавени сивите тактически изтребители, преминаващи транзитно от Съединените щати и Канада към Европа, транспортните самолети, превозващи огромни товари военно оборудване, както и извънредните граждански полети, превозващи бледни туристи, семейства на американски военнослужещи в Исландия, които сега се намираха на фронтовата линия. Същото се беше случило и в града. Три хиляди жени и деца бяха евакуирани. Базата на ВВС беше приведена в бойна готовност. Ако Съветите започнеха войната, която се надигаше подобно на изригващ вулкан, Кефлавик беше готов да ги посрещне.
— С ваше позволение, подполковник, искам да проверя няколко неща в кулата. Прогнозата за времето е доста добра, поне за следващите дванадесет часа.
— Въздушното течение? — Джеферс вдигна поглед от заемащата цял квадратен метър карта с изобари и обозначения на ветровете.
— Остава на същото място, на което стои от една седмица, сър, без да показва признаци за промяна.
— Добре, давайте.
Едуардс наложи фуражката си и излезе навън. Той беше облякъл тънко синьо офицерско яке върху работното облекло на морски пехотинец и се радваше, че ВВС все още не държеше твърде строго на униформата. Останалата му екипировка беше оставена в джипа му — револвер 38-ми калибър, закачен на пистолетен колан, и полево яке, каквото беше раздадено на всички заедно с маскировъчните дрехи преди три дни. Бяха помислили за всичко, дори и за защитното яке. Едуардс запали двигателя на джипа си и го подкара по водещия до отдалечената на четвърт миля кула.
Едуардс си припомни, че Кефлавик със сигурност щеше да бъде нападнат. Всички знаеха това, готвеха се за момента, когато щеше да се случи, и се опитваха да не мислят за него. Най-изолираният от всички постове на НАТО на западния бряг на Исландия беше вратата към Северния Атлантик. Ако Иван искаше да води война по море, първо трябваше да неутрализира Исландия. От четирите писти на Кефлавик излетяха осемнадесет прехващача „Ийгъл“, девет самолета за противолодъчна борба P-3A „Орион“ и три E-3A AWACS, които служеха за очи и уши на изтребителите и бяха най-смъртоносните от всички. В момента във въздуха работеха два E-3A — единият кръжеше на двадесет мили североизточно от нос Фонтур, а другият се намираше точно над Ритстайн, на сто и петдесет мили северно от Кефлавик. Това не беше нещо обичайно. Ескадрилата разполагаше само с три самолета AWACS и да се държи постоянно във въздуха дори само един, беше достатъчно трудно. Командващият отбраната на Исландия приемаше заплахата много сериозно. Едуардс сви рамене. Ако към тях се бяха насочили съветски бомбардировачи, това беше единственото, което можеше да направи. Той беше новоназначеният метеорологически офицер на ескадрилата и току-що беше предал доклада си.