Едуардс паркира джипа си на едно от определените за офицери места до кулата и реши да вземе револвера си със себе си. Обектът нямаше ограда и той не знаеше дали на някого нямаше да хрумне да „вземе назаем“ оръжието му. Базата гъмжеше от войници от една рота морски пехотинци и още една рота военни полицаи, които изглеждаха много свирепи със своите автомати M-16 и окичени с гранати широки колани. Той се надяваше, че те ще внимават с оръжията си. Късно през следващия ден трябваше да пристигне цяло амфибийно подразделение на морската пехота, което щеше да подсили охраната на базата нещо, което трябваше да бъде направено още преди седмица, но беше забавено, отчасти поради чувствителността на исландците към присъствието на голям брой въоръжени чужденци на тяхна територия, но най-вече поради невъзможната бързина, с която се беше развила цялата криза. Той изкачи стълбите и влезе в контролната зала на кулата, където вместо обичайните петима души персонал намери осем.
— Здрасти, Джери — обърна се той към шефа на смяната, лейтенант Джери Саймън от ВМФ. Цивилните исландски диспечери, които обикновено работеха в помещението, не се виждаха никъде. „Е — помисли си Едуардс, нали няма граждански трафик, който да контролират.“
— Добрутро, Майк — отговори лейтенантът. Това беше обичайната шега в Кефлавик. Беше 03:15 часа местно време. Утро. Слънцето вече се намираше високо в небето и лъчите му влизаха през щорите на наклонените стъкла в залата.
— Да направим проверка на настроението! — каза Едуардс, докато се приближаваше към метеорологичните инструменти.
— Мразя това шибано място! — отвърнаха всички в хор.
— Да направим положителна проверка на настроението.
— Аз положително мразя това шибано място!
— Да направим отрицателна проверка на настроението.
— Не обичам това шибано място!
— Да направим кратка проверка на настроението.
— Майната му! — Всички се разсмяха. Това им беше необходимо, за да се отърсят от напрежението.
— Радвам се да видя, че всички поддържаме равновесие — отбеляза Едуардс. Ниският, кокалест офицер се радваше на голяма популярност от мига, в който беше пристигнал в базата преди два месеца. Той живееше в Ийстпойнт, щата Мейн, и беше завършил Академията на ВВС, но носеше очила и затова не можеше да лети. Ръстът му сто шестдесет и пет сантиметра, и петдесетте и пет килограма не можеха да всяват респект, но заразителната му усмивка, винаги готовият му запас от вицове и признатата му от всички способност да разбира обърканите метеорологични модели в Северния Атлантик го бяха превърнали в предпочитана компания за всекиго в Кефлавик. Всички, които го познаваха, смятаха, че някой ден той щеше да стане дяволски добър телевизионен метеоролог.
— Прието, транспортен полет пет-две-нула. Разкарай се оттам, Великан, имаме нужда от мястото — каза с уморен глас един диспечер. На няколкостотин ярда от кулата един транспортен самолет C-5A „Галакси“ започна да набира скорост по писта номер осем. Едуардс взе един бинокъл, за да наблюдава излитането. Трудно се свикваше с факта, че нещо с такива чудовищни размери можеше да лети.
— Някой да е чул нещо? — попита го Саймън.
— Не, никакви други новини след доклада на норвежците. Голяма активност на полуостров Кола. Знаеш ли, аз май избрах най-неподходящия момент да се прехвърля на работа тук. — Той се върна при уредите си, за да провери калибриран ли е цифровият барометър.
Всичко беше започнало преди шест седмици. Авиационни групи на съветските ВМФ и далекобойна авиация, базирани в половин дузина летища около Североморск, бяха провеждали почти непрестанни учения, тренирайки нападателни акции, които можеше да бъдат насочени срещу почти всекиго или всичко. Преди две седмици обаче интензивността на ученията бе намаляла. Точно в това се състоеше и заплахата: руснаците бяха обучили отлично всичките си екипажи, след което бяха започнали да извършват рутинна поддръжка на машините, за да се уверят, че всеки самолет и всеки уред работи безотказно… Какво ли правеха в момента? Дали не планираха нападение срещу Бодо в Норвегия, или пък срещу Исландия? Дали не подготвяха ново учение? Никой не можеше да отговори на тези въпроси.