Едуардс вдигна една папка и се подписа, че беше извършил дневната си проверка на инструментите в кулата. Той можеше да остави тази работа на срочнослужещите техници, но те помагаха на самолетните техници от ескадрилата и той не искаше да им създава още работа. Освен това, така имаше извинение да посети кулата и…
— Господин Саймън — каза бързо старшият срочнослужещ диспечер. — Току-що получих светкавица от „Сентри Едно“: Червена тревога. Приближават се голям брой бандити, сър. Приближават се от север-североизток. „Сентри Две“ проверява… потвърдиха. Господи! Изглежда, че бандитите са между четиридесет и петдесет, сър. — Едуардс забеляза, че диспечерът нарече приближаващите самолети „бандити“ вместо обичайното „зомбита“.
— Приближават ли се някакви приятели?
— На двадесет минути имаме един MAC C-141, сър, след него идват още осем през интервал от пет минути. Всички летят от Дувър към нас.
— Кажи им да се връщат незабавно и ги накарай да потвърдят заповедта! Летище Кефлавик се затваря за пристигащи самолети до второ нареждане. — Саймън се обърна към радиооператора си. — Предай на радистите да се свържат със SACLANT и да докладват, че сме нападнати. Аз…
Навсякъде край тях внезапно завиха сирени. В сенките на ранното утро наземните разчети започнаха да махат маркираните с червени флагчета предпазители на чакащите прехващачи. Едуардс видя как един пилот пресуши пластмасовата си чаша и затегна колана си. Наредените до всеки самолет стартерни колички започнаха да бълват черен пушек, докато генерираха енергия за запалването на самолетните двигатели.
— Кула, тук Ловец водач. Тръгваме. Разчисти пистите, момче!
Саймън пое микрофона.
— Прието, Ловец водач, пистите са ваши. План за разпръскване Алфа. Тръгвайте! Край.
Люковете се затвориха, блокировките на колелата бяха свалени и всеки разчет отдаде чест на своя пилот. Писъкът на реактивните двигатели премина в рев, когато самолетите започнаха да рулират по пистите.
— Къде е бойната ти станция, Майк? — попита Саймън.
— В метеорологичната сграда. — Едуардс кимна и се запъти към вратата. — Късмет, момчета.
На борда на „Сентри Две“ операторите на радарите наблюдаваха как ги обгражда един широк полукръг от мигащи точки. До всяка точка имаше обозначение BGR и данни за курса, височината и скоростта. Всяка точка обозначаваше един бомбардировач Ту-16 „Беджър“ на съветската военноморска авиация. Общо двадесет и четири такива самолета се движеха към Кефлавик със скорост шестстотин възела. Те се бяха приближили на малка височина, за да не бъдат засечени от радарите на двата E-3A, и когато бяха разбрали, че са открити, бяха започнали да се изкачват бързо. Сега се намираха на двеста мили от американските радарни платформи. Във въздуха патрулираха осем F-15 „Ийгъл“, от които два работеха със своите AWACS, но краят на патрула им наближаваше и те нямаха достатъчно гориво, за да преследват съветските бомбардировачи на форсаж. Те получиха заповед да се отправят срещу приближаващите Ту-16 със скорост шестстотин възела в час. Прицелните радари на техните ракети все още не бяха засекли целите си.
Намиращият се край нос Фонтур „Сентри Едно“ докладва, че положението при него е още по-лошо. На неговия екран се виждаха свръхзвукови Ту-22 „Бекфайър“, които се приближаваха със скорост, която показваше, че бяха натоварени максимално с допълнително оборудване. Американските изтребители, които патрулираха със „Сентри Едно“, бяха изпратени да пресрещнат втората група съветски самолети. На сто мили зад тях, двата F-15, които защищаваха Рейкявик, презаредиха резервоарите си от въздушен танкер и се втурнаха напред със скорост хиляда възела, докато останалата част от ескадрилата напускаше пистите на летището. Радарната картина от двата AWACS се предаваше по цифрова връзка към командния център на полетите, за да могат наземните екипи да наблюдават бойните действия. Сега, когато изтребителите бяха във въздуха, разчетите на всички останали самолети подготвяха с бясно темпо своите машини за излитане.
През изминалия месец персоналът на базата беше тренирал тази операция осем пъти. Някои от екипажите спяха в самолетите си. Други бяха извикани от жилищните си помещения, които се намираха едва на четиристотин ярда от пистата. Резервоарите на самолетите, които току-що се бяха върнали от патрул, се презареждаха с гориво и наземните екипи ги подготвяха за излитане. Бойци от морската пехота и охраната на ВВС се втурнаха да помагат. Нападението беше започнало в час, когато наоколо имаше само няколко цивилни лица, а гражданските полети бяха най-малко. От друга страна, бойците от базата бяха давали двойни наряди в продължение на една седмица и умората си казваше думата. Дейности, които обикновено се извършваха за пет минути, сега отнемаха осем.