Едуардс се беше върнал в метеорологичната служба, беше облякъл полевото и защитното си яке и нахлупил каска в стил „фриц“. Постът му по време на тревога — той не можеше да приеме термина „бойна станция“ по отношение на кабинета си — съвпадаше с определеното му работно място. Като че ли някой щеше да поиска някоя особено смъртоносна метеорологична карта, с която да атакува приближаващ бомбардировач! Едуардс знаеше, че военните трябваше да имат план за всичко. Просто трябваше да имат план, пък бил той и глупав. Едуардс слезе в контролната зала на полетите.
— Имам отделяне от Бандит Осем. Изстреляни са една, две „птички“. Според машината са AS-4 — докладва един от диспечерите в „Сентрито“. Старшият офицер се свърза с Кефлавик по радиото.
„Доктор Лайкс“ се намираше на двадесет мили югозападно от Кефлавик и на борда му кипеше усилена работа. В момента, в който съветските бомбардировачи бяха започнали да хвърлят своите ракети въздух-земя, командирът на руската ескадрила беше предал предварително определения код, който беше приет от радиста на „Фучик“. На кораба беше настъпило време за действие.
— Ляво на борд — заповяда Херов. — Прекарай носа срещу вятъра.
Цял полк въздушнопреносими пехотинци, много от които все още страдаха от морска болест от прекараните две седмици на огромния кораб, проверяваха и зареждаха оръжията си. Екипажът на „Фучик“ сваляше маскировката от наредените най-отзад четири баржи, откривайки четири десантни кораби на въздушни възглавници „Лебед“. Шестчленните екипажи на всяка машина свалиха капаците от всмукателите, които водеха до двигателите, за чиято поддръжка войниците се бяха грижили старателно цял месец. Доволни от работата си, те повикаха командирите на десантните машини, които запалиха тройката двигатели на двата последни десантни кораба.
Първият офицер на „Фучик“ стоеше до контролната станция на кърмовия асансьор. При подаден сигнал във всеки десантен кораб бяха натоварени по осемдесет и пет пехотинци и по един подсилен минометен разчет. Мощността на двигателите беше увеличена, въздушните възглавници на корабите се издуха и машините бяха изтеглени на кърмата. След четири минути те вече се намираха върху асансьора за баржи.
— Спускай — нареди първият офицер. Операторите на лебедката спуснаха асансьора до водната повърхност. Имаше вълнение и четирифутовите вълни се блъскаха в раздвоената кърма на „Фучик“. Когато асансьорът стигна до водата, командирът на първия „Лебед“ увеличи мощността на двигателя и се спусна в океана. Втората машина го последва след няколко секунди. След още пет минути четирите десантни кораба се отправиха в квадратна формация към полуостров Кефлавик.
„Фучик“ се върна към северния си курс, за да съкрати пътя на следващите „Лебеди“. Горната палуба беше претъпкана с войници, понесли картечници и ракети земя-въздух. На Андреев му се искаше лично да поведе войниците си, но той остана на мостика, защото знаеше, че мястото му е там.
— Оперативен център Кефлавик, бандитите изстреляха ракети въздух-земя и се връщат обратно. Досега имаме пуснати по две „птички“ от самолет. Общо петдесет… увеличи ги на петдесет и шест ракети, които се насочват към нас, а други се подготвят за изстрелване. Зад тях обаче няма никой. Повтарям, зад бомбардировачите няма нищо. Поне няма да ни атакуват парашутисти. Залягайте, момчета, ракетите станаха шестдесет. — Едуардс чу всичко това, когато влезе в контролната зала.
— Поне нямат ядрени бойни глави — каза един капитан.
— Че защо са им ядрени оръжия, когато пускат по нас сто ракети! — отвърна друг.
Едуардс надникна над рамото на някакъв офицер, за да хвърли един поглед на радарния екран. Екранът приличаше на някаква компютърна игра. Големите, бавни точки показваха самолетите. Малките, по-бързи точки показваха движещите се със свръхзвукова скорост ракети.
— Пипнах те! — извика радостно срочнослужещият радарен оператор. Водещият „Ийгъл“ беше успял да се доближи на удобно за стрелба разстояние до съветските самолети и улучи един от тях с ракета „Спароу“ само десет секунди след като руснакът беше изстрелял собствените си ракети. Втора „Спароу“ не улучи своята цел, но третата изглежда нямаше да пропусне. Съседният на първия изтребител атакуваше друг съветски бомбардировач. Едуардс забеляза, че руснаците бяха обмислили внимателно операцията. Те нападаха по целия северен хоризонт, оставяйки голямо разстояние между бомбардировачите, така че един изтребител не можеше да атакува едновременно повече от един или два. Беше почти като…