— Не, сър, съвсем нищо.
— По дяволите! — каза Морис. — Получи се.
— И ако нахалникът не е успял да изпрати предупреждение… — Калоуей най-после разбра.
— Ние сме единствените, които знаят, че е свален. Може би ще успеем да свалим цялата им група. — Морис отиде до екрана. Всички изтребители на „Америка“ вече бяха във въздуха, на седемдесет мили южно от конвоя. Той погледна към часовника на напречната преграда — до идването на бомбардировачите оставаха още четиридесет минути. Морис вдигна един телефон. — Капитанът до мостика. Дайте знак на „Батълакс“ да се приближи.
След няколко секунди британският кораб зави рязко наляво и тръгна на запад към американската фрегата. Морис си помисли, че щом като една нова идея беше свършила работа днес, то нямаше причина и втората да не бъде успешна.
— Готови за излитане на хеликоптера — заповяда той.
О’Мали седеше в пилотската кабина и четеше списания, или поне оставяше очите си да прегледат снимките, докато съзнанието му се опитваше да се откъсне от онова, което ставаше около него. Съобщението по високоговорителя го откъсна от мис юли. Ралстън незабавно започна подготовката за включване на двигателя, докато Джери погледна таблото, за да се увери, че няма никакви механични проблеми, след което хвърли един поглед през вратата, за да се увери, че палубният обслужващ екип се намира на безопасно разстояние.
— Каква е задачата ни, командир? — попита системният оператор.
— Трябва да служим за примамка на ракетите, Уили — отвърна спокойно О’Мали и вдигна хеликоптера си във въздуха.
Най-южният „Беър“ се намираше на шестдесет мили от конвоя, но все още не знаеше това. Американците също не знаеха, че той е там, защото съветският самолет се намираше под хоризонта на „Рубен Джеймс“. Пилотът му знаеше, че вече беше дошло време самолетите да наберат височина и да включат търсещите си радари. Но командирът им все още не беше дал заповед за това. Пилотът се тревожеше, въпреки че нямаше за какво. Инстинктът му казваше, че става нещо странно. Миналата седмица беше изчезнал един „Беър“, който беше докладвал, че следи само един радар на американска фрегата и нищо повече. „Също като сега…“ Тогава командирът на нападението беше прекратил мисията на бомбардировачите, защото се беше уплашил, че в зоната може да има вражески изтребители. За тази му постъпка го бяха разжалвали заради страхливост. Както често се случваше по време на война, единствените данни, които бяха достъпни, бяха лоши. Четири беъра не се бяха завърнали в базите си. Пилотът знаеше, командирът му все още не беше дал очакваната заповед, както и че нямаше положителен знак за неприятности. Но освен това знаеше и че това не го задоволява.
— Приблизително разстояние до американската фрегата? — Попита той по вътрешната връзка.
— Сто и тридесет километра — отговори навигаторът.
„Поддържайте радиомълчание — напомни си пилотът. — Такива са заповедите…“
— По дяволите заповедите — каза той на глас. След това протегна ръка и включи радиопредавателя си. — Чайка две до Чайка едно, край. — Нищо. Пилотът повтори повика си още два пъти.
Множество радиоприемници засякоха обаждането му и след по-малко от минута местоположението на самолета му беше определено точно, на четиридесет мили югоизточно от конвоя. Един „Томкет“ тръгна към координатите на контакта.
Командващият нападението не отговаряше… но пилотът знаеше, че той щеше да отговори, ако можеше. Щеше да отговори. Бомбардировачите вече се намираха на по-малко от двеста километра от района. „Към какво ги водим?“
— Активирайте радара! — заповяда той.
Всички кораби от ескорта засякоха характерното излъчване на съветския радар. Най-близкият кораб, който имаше зенитни ракети на борда си, фрегатата „Гроувс“, незабавно включи ракетните си радари и изстреля една ракета срещу приближаващия съветски самолет — но изтребителят „Томкет“, който също се беше насочил към беъра, се намираше в опасна близост до него. Фрегатата изключи следящия си радар, ракетата изгуби радарния захват и автоматично се самоунищожи.
На борда на разузнавателния самолет се включиха алармените системи, които показаха изстрелването на зенитна ракета и наличието на радар за въздушно прехващане. Едва тогава радарният оператор засече конвоя.